Баюн плъзна поглед към пясъчните хълмове. Зоната на мишените наближаваше и той запали факела на реактивната струя. В движенията му имаше точност, онази точност, която се получава от чистия синхрон между целите и средствата – познанието за тези цели и владеенето на тези средства. От ясната вражеска същност, нейната мерзост и нищожество. Впрочем една точност на истините винаги зависи от известна неточност на знанието – в случая онова знание, което дава представа за вътрешните пружини и зъбни колела на политическите механизми. И откъде би могъл летецът-тактик Баюн Глордах, двадесет и шест годишен изпитател при Фелдстратегиума, да се сдобие с това знание? Разбира се, не в петгодишното Едносъщно начално училище, където от потапяне в божествената същност на душевния фокус не оставаше време за учене на каквото и да било друго… Впрочем, слава на съдбата, Едносъщните бяха свалени по време на Великия прелом и всички насаждани със столетия обществено-божествени истини се оказаха пара под налягане и излетяха през крана, отворен от нетърпеливата ръка на група прогресивни промишленици и прагматични учени. Излетяха и се стопиха в бялото небе на Нангар. Едва ли му даде нещо повече и Тактическата школа, в която Баюн попадна веднага след Прелома (трябваше някак си да се заличи от биографията му петното от Едносъщното училище). След кратки размишления Саан Глордах избра за сина си военна кариера. А там всичко беше засенчено от изумителните машинни чудеса. В края на основния курс петнадесетгодишният Баюн неудържимо пожела да стане пилот. И успя, след щателни изпити и изпитания, след десетки неуспешни проби и нерешени задачи, но улеснен от безупречното си здраве и рефлекси. Тази победа като че ли беше негова – висшата школа за летци. Първите хора, причастни към птиците. Първите и единствените, защото само армията може да си позволи този лукс – самолетите са невероятно скъпи, а цивилната авиация прекрасно се задоволява с бавните, но сигурни дирижабли.
Баюн фиксира лостовете в онази позиция, която прави полета спокоен и уверен. Беше достигнал зоната на мишените.
Първата откри веднага – старо самоходно оръдие, покрито с маскировъчна мрежа. Издаваха го сенките, които ъгловато разсичаха мекотата на дюните. Баюн заби в корпуса му два откоса бронебойно-термитни куршуми и без да се оглежда назад, полетя в спирално търсене.
В този момент по кабината му плъзна сянка – откъм слънцето идваше друг самолет! Пилотът с труд различи очертанията му в ослепителния кръг. Откъде накъде друг изтребител тук? Или може би това също е мишена… въпреки че никога не бе чувал за толкова далеко летящи безпилотни самолети. И освен това никой не би могъл да осигури за мишена чисто нов „Тарган“… „Тарган“!!! Кондафски „Тарган“!?
Докато мозъкът му проумяваше как на стотици километри от фронта се е появил вражески изтребител, ръката му тласна лоста, кракът натисна акселератора – и за десетина секунди „Тарганът“ се смали до точка, проблясваща над далечните мишени.
Едва сега, когато между него и врага бяха легнали километри, Баюн осъзна, че всъщност е избягал. А тактиците не отстъпват!
„Тарганът“ кръжеше там, където се бяха срещнали, сякаш знаеше, сякаш беше уверен, че Баюн ще се върне. Сега нямаше време за учудвания, шеги и проклятия. Баюн започна първия си истински бой, усети го във въздуха, в светлината, в стиснатите до схващане пръсти. Факелът на реактивната струя тласна самолета в остър вираж, изнесе го от прицелния ъгъл на изтребителя и го хвърли в атака.
Челна – тактиците не отстъпват.
Баюн не затвори очи, но престана да вижда. Очакваше удар, но нищо не последва. Усети болка в левия крак и разбра, че е натиснал педала на картечниците. Зрението се върна. „Таргана“ го нямаше. Баюн погледна надолу. Вражеският изтребител падаше, от разкъсаните му тръби бликаше пара и се смесваше с черния дим, обвил крилете. Баюн го последва, вече повярвал на очите си. Полетя успоредно на димната пътека, на десетина метра зад горящия изтребител, за да има време да излезе от пикиране, когато горящият враг се разбие.
„Тарганът“ не се разби.
На стотина метра над пясъка той направи рязък завой… не, какъв ти завой! Там, където до този момент беше горящата кабина, се оказа опашката. Изтребителят (въпреки че това беше невъзможно) се заизкачва обратно по собствената си димна пътека.