Баюн постепенно престана да слуша шофьора-екскурзовод. Мисълта му не можеше да се концентрира върху нещо определено – пречеше навалицата от нови впечатления. Деара не беше толкова проста и разбираема, както изглеждаше…
X. Наор’нд’Наор
Стори му се, че се е събудил в друга стая, два пъти по-голяма. После разбра, че илюзията е създадена от дневната светлина, ярко отразена в огледалото, което заемаше цялата стена срещу прозореца. Това двойно отражение придаваше на стаята странна импозантност. Баюн неволно започна да разглежда в огледалото огромното легло, на което беше спал едва ли не напряко и от което сега се подаваше собствената му разрошена, сънлива и небръсната физиономия.
Повече не му се спеше – винаги на ново място беше така. Той стана, въпреки че до срещата в Деарския електромеханичен институт оставаха повече от два часа. Искаше му се да полежи още, но от това щеше да последва лениво разположение на духа през целия ден.
Когато излезе от банята, желанието да се върне отново в леглото беше изчезнало. Стратегът отвори папката на нощното шкафче – там, както във всеки луксозен хотел, имаше приготвени листове и пликове за писма. Искаше да напише няколко реда на майка си; започна да избира между картичките, на които искряха фидеарските красоти – несъмнено по-цветни от действителността. От втория сектор на папката се подаваше някакъв сгънат лист. Баюн го разтвори и с известно учудване зачете текста, отпечатан с едър декоративен шрифт. „Инструкция за начинаещите обожатели на Деара“ – гласеше заглавието.
„Който и да си ти – делови пътник или временен беглец от светската и военна суета на своята страна – ти си гост на Деара. През времето на твоето пребиваване тя ще бъде твоята майка и любима. Не се учудвай, пришълецо – Деара е майка на своите дъщери, които носят върху красивите си силни рамене бремето на цялата духовна и държавна власт, майка на своите синове, които непокварени от лъжовни илюзии за мъжко надмощие, уверено крачат редом със своите обожаеми дами и им помагат във всичко, на което са способни.
Несъмнено ти много си чувал за нашите деарки. За тяхната красота, гордост и благородство. За тяхната свобода в любовта, неограничавана от никакви административни бракове. Но не си създавай илюзията, че ще срещнеш лекодостъпните момичета от курортите на своята държава. Откажи се от подобно отношение – с него ще изгубиш всички шансове и – ако си упорит – ще привлечеш интереса на нашата Контролиция. Уверявам те, че тя, независимо от мъжкия си състав, работи добре.
Вашите държави непрекъснато воюват, изясняват отношения, изпадат в конфликти и противоречия. Нашата Деара е дама, в чието сърце винаги ще се намери място за теб и твоята почивка от суетата. Стига да намериш ключа към това сърце.
Щастливи преживявания и чувства, пришълецо!“
Баюн прибра листа обратно.
„Не знаеш да се смееш или да плачеш… Или все пак нещата тук са по-естествени, отколкото ми се струва?“ Той се усмихна – леко и не много весело, – написа няколко стандартни реда за това колко добре е пътувал и колко е красива столицата, и запечата картичката в луксозния плик с герба на хотела. Облече се и слезе във фоайето, за да телефонира. Преди всичко в посолството, за да регистрират командировката му. После в института, откъдето потвърдиха уговорената среща, и накрая – на номера, който му даде Комран. Оттам не отговори никой. Той окачи слушалката и излезе на площада.