Той я гледаше с широко отворени очи.
– Велика съдба, Наор, за пръв път научавам, че у вас има някакви съпротивителни движения. Простете, но нима в Деара има основания?
– Основания… Какво значи основания, Баюн? Има една вечно отворена социална рана – нашият „матриархат“! Една старателно поддържана, противоестествена пародия на древния матриархат, която за някои е много удобна, защото тези някои смятат, че така ще предпазят обществото от промени, нали всяка промяна е опасна преди всичко за сейфа!
– Знаете ли, Наор, почти за същото размишлявах и аз днес, докато идвах към института… Но, струва ми се, у вас и мъжете, и жените по своему са доволни от живота.
– Лицемерие, Баюн! Наследствено лицемерие! Деара е пълна с мъже, докарали се почти до импотентност, с неудовлетворени и невротизирани жени, които се мъчат да компенсират чрез административни и дворцови интриги, скандира се за пълна промишлена и икономическа независимост от мъжките държави и отново, навсякъде лицемерие!… Днес вие искрено се възхищавахте от ротационния стабилизатор и аз бях щастлива да чуя такава оценка от един пилот, защото наистина сама съм сътворила този прибор; сама съм изработила опитния екземпляр – до последния винт. Но знаете ли в действителност защо и как съществува моята лаборатория?
Разбрал, че от него не се иска отговор, Баюн тактично мълчеше.
– По много интересна причина, стратег Глордах! – със студено ожесточение продължи Наор. – Защото моята майка, госпожа Наор’нд’Раон, трета придворна съветничка на Великата, прецени, че е по-добре капризната ù дъщеря да си играе с научни залъгалки, отколкото да се занимава с политика. И беше достатъчна една хартийка с подписа на Великата, за да се излюпи цяла лаборатория към ДЕМИ.
– Но вие действително имате ум на конструктор, Наор!
– Това за никого няма никакво значение, пилоте! – почти извика Наор и в очите ù се появиха сълзи. – Всички чакат! Чакат да изживея малките лудости на младостта и да заема мястото на майка си в ритуалите на правителствената машина…
– И майка ви ли очаква това, след като ви познава от малка?…
– Най-вече тя, Баюн! Тя никога няма да допусне и никога няма да види в мен онова, което не желае!
Наор преглътна сълзите и с рязък несръчен жест надигна чашата си. Баюн я гледаше слисан. Проклятие, помисли си той, имало душевни бъркотии, не по-малки от моята…
Лицето на Наор бързо възвърна защитното си спокойствие. От избухването ù бяха останали само малки прозрачни кристалчета в ъгълчетата на очите. И в този момент Баюн изведнъж разбра колко е красиво това лице и как би искал да го скрие в дланите си, да изсуши с устни сълзите му… Това ненадейно видение го накара да отклони поглед от очите, които бяха започнали да го поглъщат.
– Наор…
Усещаше, че за пръв път в разговор с жена, която харесва, може да говори точно това, което би искал.
– Не можете да си представите колко близко отношение към света имаме, Наор. Моят Нангар по нищо всъщност не отстъпва – същото обществено лицемерие, само дето начините за прилагането му са различни. Същата олигархия, замаскирана с велики принципи и традиции, а всъщност загрижена само за неизменността. С тази разлика, че нашата върхушка е разнородна и всяка институция дърпа властта към себе си и понякога нишките, които управляват бедните човекоединици, така се оплитат, че… тогава идват войните. Всъщност войната с Кондаф беше провокирана от нас, беше добре дошла и за нашия Фелдстратегиум, и за Концентъра! Знаете ли, за пръв път говоря така за нещата, всичко идва може би от тази… илюзия, че светът може да живее и по-умно. Би могъл!
– Светът? Какво искаме от света, Баюн? Светът съществува такъв, какъвто е, той ни е родил и сега от нас, хората, живеещи в този свят, се иска да живеем по-умно! Би могло, прав сте, но толкова е трудно… Ето, ние двамата с вас дори желаем това, но можем ли да скъсаме хилядите нишки вътре в нас?
Можем ли? Въпросът увисна във въздуха между двамата и Баюн протегна ръка през неговото сребристо трептене, за хване нейната.
– Но между тях има и такива, които не бива да късаме, Наор…
Тя не каза нищо, не се отдръпна, продължи все така замислено и тъжно да го гледа и само малкият ù пръст леко погали ръката му. Тази мимолетна ласка го заля с гореща вълна – цялата нощ с Йохат не бе му дала такова вълнение. Усети се, че сега ще започне да говори глупости, и си заповяда да мълчи.