Поколеба се. Е, ще почака до утре. Попипа плика. Вътре имаше нещо, но се затрудняваше да определи какво. Отвори плика с ножа за писма и бръкна. Нямаше писмо. Обърна плика с отвора надолу, но нищо не изпадна. Разклати го силно и чу как нещо се отлепи от пластмасовата подплата от вътрешната страна. Падна върху бюрото, подскочи към телефона и остана върху подложката за писане, точно над списъка с дежурните.
Внезапно усетил спазми в корема, Бярне Мьолер се преви надве, като едва си поемаше дъх. Чак след известно време успя да се изправи и да набере телефонен номер. И ако не беше толкова сломен, вероятно щеше да забележи, че позвъни точно на името, което полученият по пощата предмет сочеше върху списъка с дежурствата.
Марит беше влюбена.
За пореден път.
Погледна към стълбите на енорийския дом. Светлината навлизаше през кръглия прозорец на вратата с инкрустираната витлеемска звезда и блестеше по лицето на новото момче. Рой. Той разговаряше с едно от момичетата в хора. От няколко дена тя размишляваше над въпроса как да привлече вниманието му, но не й хрумна нищо подходящо. Да се приближи до него и да го заговори не изглеждаше като добро начало. По-добре да изчака удобна възможност. Миналата седмица на репетицията той разказа за миналото си с висок, ясен глас. Посещавал Филаделфийската енория, а преди да намери спасение, бил неонацист! Едното от момичетата дочуло слухове, че имал голяма нацистка татуировка някъде по тялото си. Макар всички единодушно да намираха този факт за ужасяващ, Марит усещаше как мисълта за татуировката събужда у нея трепет. Дълбоко в себе си знаеше, че това е причината да се влюби: новото, непознатото, онова прекрасно, но мимолетно въодушевление. В крайна сметка й е отредено да бъде с друг. С някой като Кристиан — хоровия диригент. И двамата му родители са членове на енорията, а самият той малко по малко започваше да проповядва на младежките събирания. Такива като Рой твърде често се озовават сред отстъпниците.
Тази вечер се задържаха доста в дома. Учиха нова песен, а освен това преговориха и почти целия си репертоар. Кристиан имаше навика да демонстрира уменията си, когато в енорията постъпят нови членове. Обикновено репетираха в традиционните заведения за сбирки, но по време на всеобщия отпуск те бяха затворени, затова наеха енорийския дом в Стария Акер. Макар че минаваше полунощ, поостанаха навън след репетицията. Гласовете им се сливаха в жужене сякаш от рояк насекоми. Тази вечер във въздуха витаеше особено напрежение. Навярно заради жегата. Или защото женените и сгодените от хора бяха в отпуск и не стрелкаха младите с усмихнати и снизходителни, но същевременно и предупредителни погледи, щом им се стореше, че минават допустимата граница на флирта. Марит отговаряше с половин уста на въпросите на дружките си и поглеждаше крадешком към Рой. Чудеше се къде ли си слага човек голяма нацистка татуировка.
Една от приятелките й я смушка и посочи с глава към приближаващ се откъм улицата мъж.
— Виж, пиян е — прошепна едно от момичетата.
— Бедничкият — обади се друга.
— Исус иска точно такива изгубени души.
Последните думи изрече Софие. Подобни реплики идваха винаги от нейната уста. Останалите кимнаха. Марит също. И после й хрумна. Ето го сгодният случай. И без да се поколебае, тя се отдели от насъбралото се множество момичета и препречи пътя на непознатия. Той спря на възвишението и погледна надолу към нея. Беше по-едър отколкото очакваше.
— Познал ли си Исус? — попита Марит с висок и ясен глас и се усмихна.
Лицето на мъжа беше яркочервено, а погледът — блуждаещ.
Зад гърба й разговорът внезапно секна и с крайчеца на окото си Марит зърна как Рой и момичетата на стълбите се обърнаха към тях.
— За жалост не — изломоти мъжът. — Ама и ти не го познаваш, мойто момиче. Обаче може би познаваш Рой Квинсвик?
Марит усети как лицето й се обля в гъста червенина и следващият въпрос, който си беше подготвила — знаеш ли, че той само чака да се запознае с теб? — увисна във въздуха.
— Е? — попита мъжът. — Тук ли е Рой?
Тя погледна късо подстригания череп на мъжа и кубинките му. Изведнъж я обзе силен страх. Ами ако е неонацист, някой от бившето обкръжение на Рой? Ако иска да му отмъсти за измяната? Или да го убеди да се върне при тях?
— Ами…
Но мъжът вече профуча край нея.
Тя се обърна тъкмо навреме, за да види как Рой изчезва светкавично в енорийския дом и как вратата се хлопва зад гърба му.
Пияният мъж крачеше с усилие по хрущящия чакъл, докато горната част от тялото му се огъваше като мачта, изложена на силен порив на вятъра. Пред стълбището се свлече на колене.