Но на глас изрече нещо друго, което също беше вярно:
– Просто ме е яд на... на всичко.
– Знам – отвърна Джес. – Нормално е да се чувстваш така, но трябва да се научиш да мислиш за общото благо. А ти, Кристофър, трябва да се пребориш със себе си и да се отпуснеш. Още си много млад, натоварен си с прекалено тежки за възрастта си отговорности и това те изпълва със страх. Но да се придържаш към правилата само защото така трябва, не означава, че те са справедливи. Важното е да се научиш да преценяваш кога си длъжен да ги нарушиш.
– Да, госпожо – отвърна Крис. Мрачната миризма, която го обвиваше, стана още по-черна, но не от ярост, помисли си Алекс, а от стеснение. Той стрелна поглед от Джес към Алекс, след което сведе очи към масата. – Ескортът може би е излишен.
„Да.“ – Алекс си позволи само кратък миг на триумф, тъй като се опасяваше, че емоцията може да се изпише на лицето ù. – „А сега, ако успея да ги накарам да ми дадат само мъничко повече свобода...“
Ала в този миг Кинкейд поклати глава.
– Ако ù позволиш да се разхожда наоколо без ескорт, тогава ще се наложи да промениш правилото и за всички останали. Помисли си много добре, преди да предприемеш каквото и да било. Защото по този въпрос ще се наложи да се противопоставиш на Питър, а вероятно и на Съвета. Но не мисля, че имаш шанс да спечелиш.
Крис разпери безсилно ръце.
– Ама на вас не може да ви се угоди. Първо ме напада Алекс, после Джес ми казва, че трябвало да наруша правилата, а накрая ти се обръщаш на сто и осемдесет градуса и заявяваш, че не бивало да го правя. Боже господи!
– Внимавай какво говориш, млади човече – отвърна Джес. – Мат има право. Ако искаш да направиш изключение, ще имаш нужда от основателна причина. Да взимаш сам решенията си, не означава да постъпваш лекомислено. Освен това Алекс просто се оплакваше. На нейно място спокойно можеше да е Лена.
– Моля? – възкликна Алекс. Това, че се опитваше да измисли начин за бягство, не означаваше, че е глуха. А и двете с Лена нямаха нищо общо помежду си.
– Ето как ще го направим – продължи Джес. – Кристофър, ще дойдеш да я вземеш, когато можеш и стига ангажиментите ти да го позволяват. След това се опитай да я опознаеш. Ако прецениш, че можеш да ù имаш доверие и да я оставиш да се разхожда свободно наоколо, тогава я пусни. Но първо трябва да кажеш на Питър. Но ако става дума за нейната безопасност, тогава я накарай да докаже, че може сама да се грижи за себе си.
– И как да го направя? – попита Крис. По бледата му кожа бяха избили аленочервени петна, а тъмните му очи хвърляха гневни искри. – Да ù дам пистолет? Да ù позволя да се поупражнява в стрелба по мишени? Или да я взема да поязди с нас?
– Да – отвърна Алекс. – Сигурна съм, че стрелям не по-зле от всички ви.
– „Защото такава е волята Божия – с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци“[35] – Джес хвърли поглед към Алекс. – И на глупавите момичета. Така че, Алекс, докато не рабереш какво искаш всъщност, най-добре си дръж езика зад зъбите. – А на Крис рече: – Ти си умно момче. Помисли как е правилно да постъпиш и тогава действай.
– Джес, не е толкова просто – отвърна Крис.
– Глупости. Ако искаш да бъдеш мъж, зпочни да се държиш като такъв.
– Джес – обади се Кинкейд – момчето дава най-доброто от...
– Нямам нужда някой друг да ме защитава – сопна се Крис. Прозиращият лед стана по-осезаем и сенките се разделиха надве. Алекс изпита съчувствие. Можеше да се справи с него, но не искаше да наблюдава безучастно как една жена, достатъчно възрастна, за да му бъде баба, лека-полека го смазва.
– Крис – продължи Джес, – досега си оцелявал благодарение на късмета и на съобразителността си, но е крайно време да поемеш по свой собствен път, колкото и страшно да ти се струва това.
– Но аз вече съм го направил – отвърна Крис с пребледняло лице. – Направил съм го.
– Не, не си. Сляпото подчиняване на заповеди е признак за човек, който е спрял да мисли. Запомни едно: по-добре да страдаш заради правилните си постъпки, а не заради грешните. Кристофър, не се самозалъгвай. Душевният мир си има цена.
Какво ставаше? Алекс имаше чувството, че всички те – Джес и Крис, че дори и Кинкейд – нарочно говореха с недомлъвки. Всъщност те не спореха за желанието на Крис да се прави на бодигард, а за един въпрос, който тя все още не бе задала. За миг си помисли, че Крис ще отвърне нещо, ала той само сви ръцете си в юмруци, преглъщайки напиращите в устата му думи. А след това излетя навън, затръшвайки кухненската врата с такава сила, че стълкото издрънча.