– Мисля, че мина добре – обади се Кинкейд.
– Посяхме семената на праведността – измърмори Джес.
– Какво беше това? Имах чувството, че ще му разкатаеш фамилията.
– Мат, внимавай с езика си – рече тя, след което изгледа строго Алекс. – Той не е единственият, който е изгубил свободната си воля.
– Един момент – отвърна Алекс. – Защо ме намесваш и мен? Аз искам да бъда свободна.
– Свободата също си има цена. Въпреки цялата ти смелост... – Джес спря по средата на изречението, тъй като кухненската врата се отвори и на прага се появи Сара, която изтръска посипания по косата ù сняг.
– Какво му има на Крис? – попита тя. – Той добре ли е?
– Това не е твоя работа – отвърна Джес, след което се обърна към Алекс: – Ти си една неблагодарна и много глупава млада жена. Но докато си тук, ще се научиш да си мълчиш и да спазваш правилата.
Какво, какво? Да спазва правилата ли? Изумлението ù премина в гняв.
– Само преди пет секунди каза, че правилата...
– Не си позволявай да ме поправяш! – сряза я Джес и махна ядосано с ръка. – Казах да си мълчиш, млада госпожице. Престани да дрънкаш за неща, които не разбираш. Ясна ли съм?
Очите на Сара се ококориха като палачинки. Алекс се чувстваше унизена. Идеше ù да потъне в земята от срам.
– Да, госпожо.
– Отлично. – Джес удостои Алекс с леден поглед. – Много се радвам, че се разбрахме. А сега съм сигурна, че все някъде има нещо полезно, което трябва да се свърши. – С тези думи излезе от стаята.
– Уау – обади се Кинкейд след миг. – Сигурен съм, че муха да бръмне, ще се чуе.
52
Кинкейд махна отрицателно с ръка, когато Сара му предложи още една чаша чай.
– Не, благодаря. Трябва да се връщам. Алекс, ще повървиш ли за малко с мен?
Алекс не обели нито дума, преди да излязат навън и да поемат по алеята пред къщата. След това вдигна поглед към Кинкейд и рече:
– Защо беше всичко...
– Тихо. – Кинкейд вдигна предупредително пръст, при което тя забеляза стражаря пред къщата, който се изправи от мястото, където клечеше. Кинкейд посочи с палец през рамо. – Тя е с мен, Грег. Ако искаш, вътре има горещ чай. Кажи на Джес или Сара да ти налее една чаша.
– Ами Тори? – Грег пухтеше като парен локомотив. Той беше по-малък от Алекс, на около четиринайсет, с ореол от тъмнокафеви къдрици, които се подаваха изпод плетената му шапка. От силния вятър бузите му бяха поруменели. – Тя вътре ли е?
– Не, но скоро трябва да се върне. Със сигурност ще се радва да те види. – Кинкейд потупа момчето по рамото и додаде: – Хващам се на бас, че ще намери от какво да приготви един-два сандвича.
– Би било добре. Ако смяташ, че няма да стане проблем. И че Крис няма да се върне. Изглеждаше достатъчно ядосан да раздава шамари.
– А, мисля, че днес няма да го видим повече.
– Добре тогава. – Грег посочи към своя златист ретривър, чиято рунтава опашка и гъста козина беше спластена от лед и сняг. – И без това на Дейзи ще ù трябва време да се поразмрази.
– Тогава влизай вътре, преди да си умрял от студ – отвърна Кинкейд. Кобилата на Алекс, Хъни, беше прибрана в един голям гараж, превърнат в конюшня, малко по-надолу по улицата. Кинкейд, чийто кон стоеше вързан за едно дърво до тротоара, развърза повода, след което хвърли поглед през рамо, видя, че Дейзи и Грег влизат в къщата, и рече на Алекс:
– Добре ли си?
– Да – отвърна тя. – Но беше ужасно унизително.
– Ето какво става, когато се държиш като магаре.
– Много мило.
– Ще го преживееш.
– Но какво беше всичко това? В един момент Джес се нахвърля върху Крис затова, че не нарушавал правилата, а в следващия крещи на мен затова, че трябвало да ги спазвам.
Кинкейд хвърли още един поглед през рамо.
– Виж, прекалено дълго е да ти обяснявам сега, но на твое място щях да внимавам какво казвам в къщата.
– Но защо?
– Да кажем, че има няколко... фракции. Хората взимат различни страни. Много от тях са недоволни от положението в града, така че не би желала неподходящите хора да говорят с други неподходящи хора.
Фракции? Неподходящи хора?
– Какво става тук? Това да не е някакъв култ или една от онези религиозни... – Опита се да намери правилната дума. – Нали каза, че не сте мормони, но приличате на амишите? Това да не е някаква странна секта? Всичко изглежда прекалено крайно. – Това не беше думата, която търсеше. Тогава обаче осъзна със закъснение, че ако Кинкейд беше един от последователите, вероятно бе успяла да го обиди. Хрумна ù да му се извини, но в крайна сметка реши, че няма да има смисъл.