– Колко общо бяхте?
– Изцерените ли? Само петима заедно с мен и Преподобния.
– Ами ти... можеш ли да усещаш...?
– Не. Аз съм си аз. Освен Преподобния има само още един човек, който умее нещо подобно. Той чува звуци на голямо разстояние, горе-долу като прилепите, но с повече нюанси, което може да се окаже доста полезно. Но ти си единствената, която е в състояние да ги усети. В това отношение приличаш на кучетата, които усещат миризмата на Пощадените. – Той я изгледа, примижал леко с едно око. – Но теб те възприемат като приятел. Дори нещо повече, готови са да те защитават. Така че в теб сигурно е настъпила и друга промяна. Може би е въпрос на феромони.
Думата ù звучеше познато. Беше я чувала по биология...
– Какво представляват те?
– Вещества, произвеждани от тялото, които излъчват специфични миризми и задействат специфични реакции. Доколкото знам, има ги при всички животни. Както и при доста насекоми. По този начин общуват пчелите и мравките, например. – Устните на Кинкейд се извиха в тъжна усмивка. – Винаги съм смятал, че жена ми ухае на лилии. Пазих дрехите ù дълго, след като почина. А когато влизах в дрешника ù, се чувствах, сякаш ме прегръща.
Алекс си спомни миризмата, която излъчваше Том – онзи смесен аромат, който я караше да се чувства едновременно замаяна и жадна за неговото докосване, и тогава в гърдите ù се загнезди една тъпа болка, която не беше нищо друго освен мъка.
Кинкейд забеляза израза на лицето ù и го изтълкува погрешно.
– Благодаря ти, хлапе. Човек никога не може да преодолее напълно загубата на близък човек, но аз съм добре. – Той стисна рамото ù. – И така, не можем да скрием факта, че кучетата те смятат за своята най-нова и най-добра приятелка, но лесно ще потулим случая с Харлан. Ще кажем просто, че си го разпознала. Преподобния е прав, че не бива да вдигаме шум около твоето суперобоняние. Не казвай дори на Крис.
– Не се тревожи за това. – И бездруго нямаше намерение да му казва. Но това, че Кинкейд допускаше, че би могла да сподели с момчето, беше малко тревожно. „Сигурно вече ни виждат като двойка. Явно Джес затова настояваше толкова именно той да ме ескортира, въпреки че Крис искаше да се откаже.“ – Дали хората ще се опитат да ме наранят?
– Не е изключено. Може да решат, че преследваш някакви задни цели. Това суперобоняние, което си развила, е едновременно дар и проклятие. Но все пак ще ни бъде от полза, защото би могла да разкриеш някои деца, които кучетата не са надушили – а те наистина пропуснаха няколко.
Пред очите ù се мярна картината на деца, които преминават в редица пред нея за инспекция.
– Не искам да правя това.
Кинкейд я изгледа строго.
– Ти си умно момиче, така че не ме карай да ти обяснявам. Трябва да използваме всяко предимство, с което разполагаме – включително и теб. Но не е изключено да възникне проблем, защото ще бъде твоята дума срещу тяхната. Миризмата не е нещо, което може да се види или докосне.
– Винаги ли вярвате така сляпо на Йегър?
– Йегър е член на една от петте фамилии. А в момента е председател на Съвета.
Да, в момента, но ù беше трудно да повярва, че бяха позволили на някакъв побъркан тип да решава политиката на града. Така че въпросът беше кой е водил парада преди изцеряването на Йегър.
– Не бих излъгала.
– Това го знаем ти и аз. Йегър и Съветът също, но защо да ти вярват обикновените хора? Ако способностите ти излязат наяве, тогава и други могат да решат, че притежават някаква супердарба. Иначе казано, ще излъжат. И тогава дори с подкрепата на Съвета и на Преподобния положението в града може да стане доста напечено. Разбираш ли какво имам предвид? Може да се наложи да си спретнем една скромна версия на процеса срещу салемските вещици[36], но нямаме време за такива глупости.
Не бе поглеждала ситуацията от този ъгъл, но в това определено имаше логика. В училище репутацията ти може да почива на чисти слухове.
– Добре.
– Браво. Слушай сега, усетиш ли нещо нередно, веднага казваш на мен или на Преподобния. Разбра ли?
И на никой друг от членовете на Съвета. Това беше интересно.
– А какво ще правите, ако се появи още някой със супердарба.
– Тогава ще му мислим. Не смятам, че е често срещано явление. – Отново я погледна, присвивайки едното си око. – Имаш ли представа каква е причината това да ти се случи?
Алекс почувства лек пристъп на тревога.