– Не. – Но когато той не каза нищо, додаде: – Наистина нямам.
– Хм. – Кинкейд смръщи устни. – Виж, Алекс, не притежавам дарбата на Йегър, но съм сигурен, че това е първата лъжа, която изричаш пред мен и ще ти кажа защо. Мозъците на всички оцелели, това са възрастни хора като мен, се различават дори от тези на четирийсет-петдесетгодишните. Моделите на съня също са много различни; ние не сънуваме толкова, колкото по-младите от нас.
Тя се замисли за Том и за проблемите му със съня, а също и за чудовището в главата си и за онзи кошмар.
– Това ли е разковничето? Сънищата?
– Дали това е единственият признак? Не, мисля, че става дума за комбинация от фактори, които оказват решаващо въздействие. Мозъците на възрастните не са толкова пъргави. Те не произвеждат толкова много невротрансмитери. Но има и изключения. Срещат се някои доста будни хора на деветдесет. Познавах един такъв, но работата е там, че той умря намясто. Сякаш беше на четирийсет, а не на деветдесет.
– И какво ще рече това?
– Добре, нека да поразсъждаваме. Този Енергиен срив, както го нарече, представлява серия високочестотни електромагнитни импулси, нали така? Това са чисто и просто електрически разряди, а мозъкът е орган, който се нуждае най-вече от електричество, за да функционира. Мозъкът е като кошер с пчели; всички клетки трябва да функционират в правилния ред иначе ще настъпи хаос: множество пчели, които летят безразборно наоколо и не вършат никаква работа.
Алекс започна да усеща накъде отива мисълта му.
– Така че ако заредиш мозъка с достатъчно електричество, тогава ще настъпи хаос. А това ще предизвика поток от невротрансмитери. И после какво?
– Алекс, какво според теб представлява инсултът? Причината за него е именно този хаос: множество мозъчни клетки, които функционират в пълен безпорядък. Освен това инсултът може да те убие. Мозъкът спира да работи и човекът умира. Затова смятам, че възрастните хора, чиито мозъци не работят така добре като на по-младите, са били защитени. Енергийният срив ги е изплашил до смърт, но не ги е убил. А мозъците на онези от нас, които са били зле, Изцерените, са били като стафиди. Така че Енергийният срив просто ни е събудил, презаредил е мозъците ни и те са започнали отново да произвеждат веществата, които са ни липсвали. Мисля, че е доста по-сложно от това, но исках да схванеш основната идея.
Беше я схванала, но това все още не даваше отговор на въпроса защо Том беше оцелял. Или самата тя – освен ако не беше права за чудовището и то наистина бе спасило живота ù, нанасяйки поражения върху мозъка ù.
– Но какво мислиш за децата?
– Не знам. Детският мозък постоянно се променя. И още не е спрял да расте и да се развива. Знам със сигурност, че децата могат да останат невредими след застрашаващи мозъка инциденти като например давене в студена вода, които биха убили или осакатили всеки възрастен. С възрастта човешкият мозък все по-трудно понася различните травми. Предполагам, че идва един момент, в който мозъкът вече не е в състояние да се справи с настъпилото увреждане. А отнесено към Енергийния срив, това означава, че повечето възрастни не са понесли травмата и са починали на място.
– Ами Променените?
– Въз основа на досегашните ни наблюдения, смятам, че се дължи на развиващия се мозък и на хормоните.
– До това заключение стигнахме и двамата с Том. – Тя му разказа за срещата им с Лари и Дейдри.
Кинкейд кимна и рече:
– Връзва се с всичко останало. Хормоните обясняват и защо с течение на времето децата продължават да се променят.
Мислите ù се стрелнаха към Ели.
– Искаш да кажеш, че всяко малко дете ще се промени?
– Може би. Досега това предположение се потвърждава. От друга страна, оттогава са минали само няколко месеца и не е изключено настъпилите мозъчни изменения да изчезнат от самосебе си. Най-малките – пеленачетата, прохождащите и децата в детската градина – може би все още имат шанс. А може би не.
Цяло едно поколение от деца щеше да се промени? От тази мисъл по гръбнака ù плъзнаха тръпки.
– Но защо някои от нас са се променили, а други не?
– Пощадените ли? Нямам представа какво става с всички вас и защо хора като теб, като Крис, Питър и Том не са се променили. Има нещо различно в мозъците ви, но да пукна, ако знам какво е то.
Алекс се поколеба за миг.
– Ти спомена, че сънят на старите хора е различен. Мисля, че в Афганистан се е случило нещо лошо с Том – достатъчно лошо, за да не спи спокойно или задълго.
Кинкейд изви вежди.
– Посттравматичен стрес? Хм, не бях се замислял за това. Но е възможна причина.