– Защо?
– Защото при мозъците на хората с посттравматично стресово разстройство се наблюдават трайни изменения, симптомите засилват увреждането, а увреждането означава допълнителни симптоми. Ето защо лечението на ПТСР е толкова трудно. Хората се научават да се справят, но мозъкът никога не се възстановява от настъпилото увреждане. – Кинкейд се засмя тихо. – Ако не бях само един провинциален лекар и разполагах с достатъчно на брой деца, с добра лаборатория и с картбланш за всякакви видове тестове, може би щях да открия проблема, но това никога няма да стане. Но има едно нещо, което знам със сигурност: всички Изцерени имат едно или друго мозъчно увреждане и затова си мисля, че някои от по-големите деца не са се променили, защото в мозъците и в хормоните им има нещо различно. – Направи пауза. – Разбираш ли накъде бия?
Стомахът ù се стегна от страх.
– Не съвсем.
– Алекс, дори да не съм особено умен, все пак съм лекар и мога да събера две и две. Преподобния имаше тежко мозъчно увреждане, а в момента притежава супердарба. Сред нас има още един Изцерен, който е със суперслух. Но ти си единственото дете наоколо, което е хем Пощадено, хем притежава супердарба. Така че се питам – каза Кинкейд, присвил око по-изкусно от всякога, – какво точно става в тази твоя глава.
54
– Добре ли си? – попита Сара и спря, тъй като Призрак душеше около едно дърво. – Вечерта беше много мълчалива.
– Просто съм изморена. – Алекс преви рамене, когато вятърът заграби шепа замръзнал сняг и я запрати в блестяща вихрушка в светлината на фенера им. На няколо крачки пред тях зърна широкия силует на стражаря и участъка заснежена земя, който отразяваше студената бяла светлина на фенера му.
– Съжалявам за това, което се случи – каза Сара.
– Какво се е случило?
– В кметството.
– Целият град говори за това как си разпознала онзи мъж, Харлан. Питър ми разказа, че Харлан изоставил онова момиченце съвсем само.
– Да, Ели – отвърна Алекс, чувствайки се леко засрамена, тъй като в момента не мислеше за Ели, а за Кинкейд. За един провинциален лекар, както сам се нарече, беше достатъчно умен, за да се досети за чудовището. Можеше да го излъже – все пак нямаше начин Кинкейд да надникне в мозъка ù. Но когато му каза, изпита известно облекчение.
После Кинкейд бе отбелязал някои интересни неща за чудовището: „Не знаеш дали туморът е изчезнал, умъртвен или латентен. Може Енергийният срив да го е изпържил. А може електромагнитните импулси да са го преорганизирали и по този начин от деструктивен да е станал функционален, като още един дял на мозъка“.
А може би и двете. Помнеше колко зле се чувстваше след атаките, сякаш след химиотерапия. Тогава бе предположила, че Енергийният срив е виновен за това, но нали мозъкът ù беше натъпкан с КАМЪЧЕТА, с едно ново и експериментално лекарство. Барет не бе успял да накара КАМЪЧЕТАТА да изхвърлят своя смъртоносен товар; светлинната проба не бе дала резултат. Но светлината беше само видимата част на електромагнитната радиация – друг вид електромагнитен импулс. Може би Енергийният срив с помощта на всички онези електромагнитни импулси се бе оказал достатъчно мощен, за да задейства КАМЪЧЕТАТА. В резултат на това чудовището беше умряло, или бе претърпяло някаква промяна, също като нея.
Не можеше да сподели никое от тези неща със Сара.
– Всичко е наред. Тоест, не съвсем. Разбирам защо Крис не се съгласи да тръгне да търси Ели, но... – Тя изпусна една въздишка и вятърът я отнесе. – От това не се чувствам по-добре.
Сара запази мълчание, докато чакаха Призрак да приключи.
– Мисля, че правят, каквото могат – рече накрая тя, – за да ни осигурят дом и всичко останало.
– Но това не ни прави нито щастливи, нито свободни.
– Не забравяй, че онези хора се опитаха да те убият – изтъкна Сара. – И съм сигурна, че стига да можеха, някои от тях биха избили всички ни.
Лари: „Вие сте застрашен от изчезване вид“.
– Но кой ще остане тогава? Лена беше права. Те имат нужда от нас. Нима не си ги виждала? Те са толкова стари. А с течение на времето съвсем ще грохнат. И тогава ще имат нужда от грижите ни.
– Е, не съм убедена, че това е единствената...
В този миг отекна далечна стрелба от оръжие. Изстрелите звучаха начесто, почти се застъпваха. „Пушки!“ – помисли си Алекс. Призрак се стресна и се опита да се шмугне между краката на Алекс, ала единственият резултат беше, че оплете повода около прасците ù. Откъм края на пресечката стражарят се завтече към тях.