– Готови ли сте, момичета? – попита той. Кучето му, дългокосмест помияр, се приближи към тях и търпеливо се спря на едно място, при което палето увисна на врата му и взе да се гърчи, все едно казваше: „Толкова се радвам да те видя“.
– По кого стрелят? – попита Алекс.
Стражарят сви рамене и едновременно с това поклати глава.
– Може би по Променените, въпреки че напоследък не ни притесняват толкова. Десет към един, в полза на нападателите. Има нощи, в които се опитват да нахлуят през гората. Тъпа идея, мен ако питате.
– Защо? – поинтересува се Алекс.
– Защото освен това нападат през нощта – обясни Сара.
– Двоен риск, двойно удоволствие – рече той, пристъпвайки с танцова крачка. – Завардили сме целия периметър, затова трябва да минат през Зоната, да се промъкнат покрай Променените и да проникнат, без да ги хванем. Могат да го направят единствено денем, да се скрият в Зоната и да чакат. Ако не успеем да ги спипаме през нощта, тогава ги хващаме на разсъмване.
Е, това обясняваше изстрелите, които Алекс бе чула през онази сутрин. Идеята за стражарите, които претърсват горите и стрелят по безпризорните, я изпълни с безпокойство. Сигурна беше, че това не притесняваше Питър. Ами Крис? Дали сега не беше сред тях?
„И какво, ако е там? – Изведнъж я обзе нетърпение. – На кого му пука какво мисли Крис или къде се намира?“
Въпреки това мисълта за него се загнезди в съзнанието ù, но онова, което я ядоса още повече, беше чувството, което изпита, щом си представи, как Крис се излага на риск някъде там в мрака.
Тревога.
Когато се върнаха в къщата, Джес шиеше безучастно на светлината на свещта. Алекс реши, че вероятно бе свикнала с нощните престрелки в О. К. Корал[37]. Двете със Сара пожелаха лека нощ на Джес и на стражаря, който доволно се топлеше край печката на дърва.
– Кучето остава долу – обади се Джес, когато Призрак понечи да последва Алекс. Жената даде на Алекс и на Сара червени пластмасови шишета с гореща вода и една запалена свещ, след което се наведе и взе кученцето. – Ти си един малък нахалник – смъмри го тя, но в следващия миг се засмя, когато езикът на палето се стрелна към брадичката ù. – На него ще му бъде добре тук долу. Но, вие момичета, можете да спите заедно, ако искате да ви е по-топло.
– Ъ – заекна Алекс и хвърли поглед към Сара, която сви рамене.
– Аз нямам нищо против – каза Сара.
– Добре тогава. Вървете в стята на Алекс. Тя е точно над кухнята – заръча им Джес.
Преминаването през скованото от режещ студ стълбище беше истинско усилие на волята. Беше толкова студено, че дъхът им се кълбеше на облачета на светлината на единствената свещ, която Джес им бе дала. Вратата на спалнята на Тори беше затворена. А пред вратата на Лена все още стоеше покрита с кърпа табла с храна. След като се бе върнала от работа в пералнята – Алекс изобщо не завиждаше на Лена за това – момичето се бе качило право в стаята си, отказвайки да остане долу.
Сара се наведе и надзърна под кърпата.
– Дори не го е докоснала – прошепна тя.
– Но това няма да ù попречи да ти отхапе главата. Хайде, ще яде, когато е гладна – изсъска Алекс, която си мечтаеше да се пъхне под завивките. Дори с шишетата с гореща вода под краката пак беше невъзможно да се спи без чорапи и дълъг клин.
Сара се забави още миг, след което последва Алекс. Те се измиха – мозъкът на Алекс замръзна от ледената вода, с която изплакна зъбите си – преоблякоха се набързо и щом се мушнаха под юргана с двоен пълнеж, Сара прошепна:
– Всъщност тя не е толкова лоша.
– Какво? – Присъствието на Сара в леглото я бе накарало да си спомни за Ели, затова Алекс се замисли за миг, преди да отвърне: – Кой, Лена ли? Само ако нямаш нищо против това, че се намира в постоянен предменструален синдром.
– Животът ù е бил много тежък. Но не обича да говори за това.
– Наистина ли е избягала оттук?
– Да, около три седмици, след като пристигна. Искаше да се върне обратно на север. Мисля, че все още има роднини недалеч от Орен.
„Където живеят амишите...“ – помисли си Алекс, като си спомни табелата, която бе видяла преди няколко месеца пред „Куик Март“.
– Уау. И на колко години са?
– Достатъчно стари, за да не са мъртви, и достатъчно малки, за да не са Променени. Майка ù със сигурност е мъртва. Мисля, че баща ù е умрял преди няколко години. Спомена, че живеела при баба си и дядо си, заедно с майка си и братята. Останалите може още да са живи.
– Щом като има семейство, как се е озовала тук?
– Не съм я питала, но не мисля, че у дома ù е харесвало. Освен това, когато избяга, успя да измине само километър и половина навътре в Зоната...