– Зоната ли? – Стражарят също бе споменал това име.
– Да, нещо като буферна зона между Рул и останалия свят. Кучетата я хванаха. Това е една от причините да ги мрази толкова.
– Километър и половина не е малко. Това означава също, че се е изплъзнала от ескорта.
– Доста се беше сприятелила със стражарите. Мисля, че беше подкупила единия от тях с... нали знаеш...
– Не, не зн... – И тогава се сети. – Но това е отвратително.
– Някои от тези типове наистина са отвратителни – отбеляза сухо Сара. – Само изглеждат като старци. Затова Джес винаги трябва да е наоколо, когато някой от тях идва в къщата. Но когато се появи момче на нашата възраст, тя ни оставя насаме, за да можем да си побъбрим и тям подобни. Искат от нас да се опознаем.
– Какво стана със стражаря, когото Лена... нали знаеш...
– Отлъчиха го също като онзи тип, когото ти разобличи.
– И след това тези хора се въздържат възпитано от идеята да се промъкнат обратно?
– Спира ги това, че не искат да бъдат застреляни.
– Шегуваш се.
– Напротив. Преподобния Йегър е категоричен по този въпрос. Обявили те веднъж за отлъчен, завинаги оставаш такъв. В гората има много стражари.
– И патрулират насам-натам? – Не беше сигурна дали би искала да остане навън след мръкване, пък дори и с пушка.
Сара поклати глава.
– Не, имат наблюдателници на дърветата. Трябва да знаеш къде да гледаш. Но въпреки това постоянно се местят, така че никой не може да отгатне къде ще бъдат.
– Знаеш доста за тези неща.
– Ами, да. Питър и аз... ние си говорим. – От начина, по който Сара изрече тези думи, Алекс заключи, че двамата правеха нещо повече от това, а в такъв случай Тори щеше да остане доста разочарована.
– А какво трябва да направиш, за да получиш разрешение да напуснеш града? – попита Алекс.
– Но защо някой ще иска подобно нещо?
– Ами – запъна се объркано Алекс – ако искаш да потърсиш семейството си? Тоест, ако аз исках да го направя.
– О, никога няма да ни разрешат. Щом са ни хванали, ще ни задържат.
Рул, помисли си Алекс, беше като реклама на инсектицид: хлебарките влизат вътре, но никога повече не излизат.
– И нямаш нищо против?
– Разбира се – отвърна Сара. – Нямаме много други възможности.
Това я накара да си спомни нещо, което Лена бе казала и което ù се бе сторило безсмислено.
– Това ли значи да си Избран? Същото като Пощаден?
– Не. Ставаш Избран, когато някой те вземе.
– Някой да те вземе?
– Да. – Пауза. – Някой мъж.
– Мъж ли?
– Да. Когато един мъж реши, че иска да... нали знаеш...
– Какво? – възкликна Алекс по-високо, отколкото бе възнамерявала. – Дават ни на някой мъж? Да живеем с него?
– Но това не включва възрастните – изтъкна съобразително Сара. – Дават ни на мъже на нашата възраст. Някой от тях си избира една от нас и ако Съветът даде съгласието си, тогава отиваш да живееш при него. Получаваме своя собствена къща, което е много по-добре от тук. Всъщност идеята е да живеем заедно и да се опознаем. – Последва пауза. – Прилича на онази традиция при амишите. Само че ние трябва да живеем заедно, а не просто да спим в едно легло.
Нито едно от двете не звучеше добре.
– Ама ти сериозно ли? Май говориш сериозно. А ние трябва ли... ако някой ни избере, очакват ли от нас да спим с него?
– Стига да искаме. Това е нещо нормално. Разбира се, не от самото начало... – запъна се Сара. – Никой не ни кара насила. Но, да. Нали все пак тъкмо това правят хората, които живеят заедно.
„Не, това правят хората, които се обичат. И дори да те заключат в дома на някой мъж, пак не могат да те накарат да изпиташ това чувство.“
– И вече са го правили с някои момичета? Не са минали повече от няколо месеца.
Усети, че Сара кимна.
– Мисля, че го правят отдавна. И доколкото знам, все още никой не е пожелал да се върне. Съветът твърди, че имаме право на това, но досега няма такива случаи. И все пак замисли се само. Получаваш собствена къща. Сам си определяш правилата, или поне в известна степен. Не че можеш да ходиш, където си поискаш, но и бездруго извън Рул не е безопасно, така че кого го е грижа?
Боже, каквото ще да приказваше Кинкейд, но това наистина беше секта.
– И досега никое момиче не е отказало?
– Всъщност Лена се притесняваше, че един конкретен човек може да я попита. – Сара въздъхна. – Добре де, става дума за Питър.
– Мислех, че Тори харесва Питър.
– Тори ли? – изсумтя Сара. – Питър не проявява никакъв интерес. Но Грег е направо луд по нея. Но е малко странно, не мислиш ли? Все едно седмокласник да покани на среща някоя колежанка.