– А какво стана между Лена и Питър?
– Започна често да се навърта наоколо и да я кани да ходят на разни места...
– Нещо като среща ли?
– Доколкото това е възможно в Рул. Мисля, че точно тогава се осведоми кой стражар къде работи. Когато я върнаха обратно, Питър беше толкова бесен, че поиска да я отлъчат, но за да получи някой от нас такова наказание, трябва едва ли не да е убил човек, но дори и тогава не вярвам Преподобния да го допусне. Просто сме много ценни.
– Ами ако откажем?
– Лично аз не бих отказала на Питър – отвърна Сара. – А ти не би отказала на Крис, ако имаш поне малко ум в главата си.
55
Скоро след това Сара заспа. Алекс втренчи поглед в сенките на тавана и остави мислите си да препускат като влак беглец.
Беше такава глупачка. Как не бе забелязала нищо? Ето защо все ù повтаряха, че тя – както и всяко друго момиче – е толкова ценна: защото момичето може да бъде чифтосано с момче. Божичко, както вървяха нещата, биха могли да чифтосат една девойка с повече от един мъж.
Защото бяха ценни. Защото можеха да раждат бебета.
Това наистина беше краят на света – такъв, какъвто го познаваше.
Рул не беше убежище.
А затвор.
Но Сара грешеше. Алекс имаше не една, не две, а цели три възможности.
Първо: Би могла да се подчини на правилата с надеждата да бъде избрана от някой не дотам противен тип. Може би Крис, ако трябваше да избира.
Второ: Би могла да се опита да направи впечатление. Баща ù я бе обучил достатъчно добре. Тя стреляше не по-зле от мъжете в патрулите, а може би дори по-добре от някои. Колкото до язденето, едва ли беше чак толкова трудно. Освен това имаше какво да им предложи и супердарбата ù – ако кажеше за нея на Крис или на Питър, можеше да им бъде от полза. Не беше сигурна как ще постъпи, ако се наложеше да застреля някой, който не е Променен. От друга страна обаче, натъкнеше ли се на поредния Харлан, това определено нямаше да е проблем. Но както и да е, целта беше да избяга от Рул. Така че след няколко патрула бдителността им щеше да намалее и тя щеше да отпраши в галоп и никога повече да не се върне.
Трето: Би могла да грабне праха на родителите си и да си плюе на петите. Което би означавало да опише пълен кръг, връщайки се там, докъдето бе стигнала, преди да започне целият този кошмар.
От първата опция направо я побиваха тръпки. Не искаше да я харизват на когото и да било. Не стигаше това, ами трябваше да ражда и бебета. От тази мисъл кожата ù настръхваше. И докъде щеше да стигне така? Нямаше гаранция дори, че ще ù се падне някой, когото харесва. В Рул решенията взимаха мъжете. Джес беше силен характер и Алекс знаеше, че това бяха част от нещата, които възрастната жена искаше да промени с помощта на Крис. Но въпреки всичките ù закани, Джес се превиваше пред волята на мъжете.
Откъдето и да се погледне, вариант първи беше все едно да заложиш на губеща карта.
Във втората опция обаче имаше хляб.
Ако успееше да ги убеди да я назначат в някой патрул, със сигурност щеше да намери начин да се махне оттук. Просто не беше възможно някой от тях да е постоянно залепен за нея. С течение на времето щеше да се наложи да ù се доверят. Представяше си как ще стане: яхнали конете, един от тях – например Крис – ще ù подхвърли: „Ти провери в тази посока, а аз ще огледам в другата.“ И преди да му хрумне да я потърси, тя щеше да е изчезнала.
Но как да се добере до патрулите? Трябваше да говори с някого? Може би с Питър? Да, Питър щеше да е доволен да научи, че познава добре оръжията. Би могла дори да му каже за своята свръхсетивност. Да, но как се демонстрираше подобно нещо? Кинкейд ù беше повярвал, тъй като беше един от Изцерените и знаеше за супердарбата на Йегър. Но ако никой друг не знаеше... Според Кинкейд това било нещо субективно, защото няма как да докажеш, че говориш истината освен ако не разобличиш някого.
Колкото до Крис, за него не беше сигурна. Би могла да се опита да го обработи, но нямаше нужния опит за това. А и мисълта да се подмазва на Крис я караше да се чувства неловко, но не само защото не искаше да окуражава цялата тази история в стил Тарзан и Джейн. При Питър нямаше скрито-покрито; за разлика от него обаче Крис беше потаен и Алекс не можеше да се отърве от чувството, че момчето не спира да я наблюдава – или по-скоро дебне, опитвайки се да я прецени.
Но какво ли щеше да направи Крис, ако научеше истината за нея? И бездруго Кинкейд се бе досетил за чудовището. Дори Йегър не бе успял да нареди пъзела; Преподобния, изглежда, приемаше дарбата ù като нещо, дадено ù свише.