Но, я почакай малко. Готова беше да се обзаложи, че ако някой от двамата – Крис или Питър – научеше за чудовището, всеки от тях щеше да се опита да я изтъргува за някой друг с по-добри шансове за живот. Стига да знаеха за чудовището, веднага щяха да я изритат от града. А не искаше ли тя тъкмо това?
Общо взето, да, но не и по този начин. Искаше да си тръгне от града по собствено желание и когато е готова за това. Щеше да има нужда от провизии – поне за един месец, помисли си тя, и то предимно полуфабрикати. Доникъде нямаше да стигне с тридневните дажби от ядки и с един-единствен сандвич с яйчена салата. Щеше да ù трябва белина за пречистване на водата или таблетки. Спален чувал, брезент, бутилки за вода. Енергично отмяташе нещата наум: кремък, водоустойчив кибрит, тел за примки, мъхнат плат вместо прахан... Трябваше да направи списък.
Все още разполагаше с ножа за ботуш, който Том ù беше дал. В първоначалната суматоха ножът бе останал незабелязан. Най-напред Алекс го бе скрила под матрака си, но после реши, че мястото е прекалено очевидно. Затова го премести там, където смяташе, че никой няма да се сети да погледне: на дъното на пакета с кучешка храна за Призрак. Достатъчно беше да държи под око чувала с гранулите и всичко щеше да е наред. Но щеше да има нужда от оръжие. От глока, ако успееше да го намери, и от една пушка. А също и от амуниции, поне няколко кутии, но първо трябваше да разбере къде ги държат. А може би и от лък. Не, беше прекалено обемист. Същото важеше и за пушката, но пистолет трябваше да има. На всяка цена. Както и място, където да скрие провизиите, докато не я вземат в някой патрул...
По кой път да избяга обаче?
Лена.
Лена се бе опитала. Тя щеше да знае. Или поне щеше да има някаква идея. Да, но Лена не беше глупачка. Ако Алекс почнеше да любопитства и да задава въпроси, Лена веднага щеше да събере две и две. И щеше да поиска и тя да участва, което би било сигурна предпоставка за провал.
А щом успееше да избяга, колко дълго след това щяха да я търсят? Може би докато смятаха, че тя си струва усилието, което означаваше, че щеше да се наложи да разкрие истината за чудовището, а това не беше добра идея.
Което я извеждаше пред изход номер три.
Да си плюе на петите и да бяга. При това скоро.
Просто трябваше да се спотайва няколко седмици и да не се набива на очи, докато събере всичко необходимо, и тогава би могла да успее. Нямаше нужда да влиза в патрула. А може би щеше да е най-добре да се навърта повечко из града, да изучи неговия ритъм и кой къде ходи. Да спечели доверието на хората, които ще започнат да я възприемат като позната фигура. А онова, което беше познато, ставаше незабележимо. Всъщност колко хора забелязваха наистина всичко, което виждаха?
Освен това Рул изпитваше недостиг от провизии. За това им трябваха Крис, Питър и още неколцина мъже. Както и няколко коня, каруци и известен брой стражари за ескорт, подобно на старите кервани от каруци. Вероятно това щеше да е най-подходящият момент за действие: когато голяма част от мъжете ще бъдат извън града, а останалите ще гледат да се скатават.
Алекс се измъкна внимателно от леглото, изтръпвайки при всяко проскърцване на пружината, но Сара беше дълбоко заспала и дори не помръдна. Тя се приближи до прозореца, разтвори лекичко пердетата и се озърна навън. Долови тихото шумолене на снега по стъклото, но не видя нищо. Нощта беше дълбока, тъмна и необятна. Навън не се виждаше никакво улично осветление, нито подскачащата светлинка на електрическо фенерче, нито дори услужливото пламъче на запалена цигара, така че Алекс можеше само да прави догадки за местоположението на стражаря, който вероятно дори не стоеше на едно място, най-малкото за да се сгрее. Тогава ù хрумна, че не знаеше дали не разполагат с някакъв навес или будка, в което имаше известна доза смисъл. Да киснеш навън в снежната буря, би било убийствено за всеки, дори за човек на нейната възраст, затова ù беше трудно да си представи как някой окаян тиквеник ще клечи цяла нощ на моравата с пушка в скута си. По-вероятно беше да има конни патрули като ченгетата в Ню Йорк. Това трябваше да се проучи.
Ами кучетата?
Гадост.
Ако минеше покрай някое от тях, което беше неизбежно, животното щеше да я издаде. Та тя беше най-добрият приятел на всяко куче. Едно на ръка беше да вземе Призрак със себе си, но да помъкне цяла глутница... Как обаче да се възползва от този факт? Представи си как събира армия от кучета: „Давай, дръж, направи се на умрял!“. Проклета работа, както би казала леля Хана.