Студът се просмукваше през стъклото и хапеше лицето ù. Представи си как броди сама навън и превива гръб срещу вятъра. Щеше да ù е трудно да върви даже със снегоходки или със ски. С всеки изминал ден шансовете ù намаляваха. Защото зимата щеше да става все по-люта.
Но какво да направи, за да не я хванат, или нещо по-лошо, да я вземат за враг и да я застрелят? Може да се измъкне през югозападния край на града, след това да се придвижи бързо към старата мина, после да свие обратно на север и да тръгне... накъде?
Минесота. Границата. Канада. Ако Том беше още жив, щеше да тръгне натам. Чакаше я много път и освен това Канада беше огромна страна, но ако Том беше жив...
Ако Том беше жив...
– Том. – Името му прозвуча като тиха въздишка, а дъхът ù замъгли прозореца, след което бавно се стопи, оставяйки след себе си само спомена, че там е имало нещо.
Самото произнасяне на името му я изпълни с тъпа болка. Ако Том беше жив, къде би отишъл? Какво се бе случило с него? Дали не я търсеше? Не, иначе досега щеше да е тук. Том знаеше, че бе тръгнала към Рул. Но ако беше още жив и мислеше за нея в същия този момент, в който и тя мислеше за него, може би тогава...
Алекс затвори очи. Наложи си да застане мирно, прочисти съзнанието си от мисли и тогава потърси спомена за неговата миризма – онзи особен, тръпчив аромат, който представляваше самият Том.
През съзнанието ù преминаха отделни образи: Том на светлината на огъня, Том, който я държи в обятията си вечерта, когато бяха намерили радиото, Том като силует, който бди над нея. Устните на Том. Ръката на Том в косите ù. Вкусът му...
Нямаше представа дали буцата, заседнала на гърлото ù, и преливащото от чувства сърце не означаваха, че той е някъде там, че двамата са свързани по един или друг начин. А може би всичко онова, което видя и усети, се дължеше на емоционалната непокътнатост на спомена, който беше само призракът на едно докосване, ехото на отдавна изречена дума, повеят на едно ухание.
Но го почувства също като преди и си помисли, че сигурно затова някои хора нямаха нищо против да бъдат спохождани от призраци.
56
До сутринта бе взела решението засега да спазва правилата. Ще разузнава – така би се изразил Том. Ще работи с Кинкейд в хосписа, където в момента се помещаваше градската болница. Ще разбере кой къде ходи. Ще потърси вещите си, ще събере провизии и щом настъпеше удобният момент, щеше да се махне оттук.
Училището бе пълен майтап. Тя беше толкова по-напред от всички останали, че учителите нямаше какво повече да я научат, затова до обед на първия ден директорът прецени, че спокойно би могла да прекарва това време в хосписа заедно с Кинкейд.
Крис я чакаше в коридора пред директорския кабинет, за да я ескортира до там. Двамата с директора си размениха поздрави, след което възрастният мъж рече:
– Крис ще можеш ли да осигуриш още няколко екземпляра от „Робинзон Крузо“? Да кажем, десет. А, също и „Островът на сините делфини“ и каквото и да е от Клиъри или О’Дел...
Когато се отправиха към централния вход на църквата, Алекс го попита:
– Наистина ли можеш да намериш книгите?
– Съмнявам се. – Крис ù задържа вратата, след което излезе подире ù в студа. За разнообразие днес слънцето се бе показало. Крис примижа, бръкна в джоба на гърдите си, извади оттам чифт авиаторски слънчеви очила и ги сложи на носа си. Алекс усети, че я пробожда завист. Слънцето беше достатъчно ярко, за да причинява болка, и тя заслони очите си, за да ги предпази от силния блясък.
– Нямаш слънчеви очила? – отбеляза той с въпросителна интонация.
– Имах – отвърна троснато тя. Все пак не беше глупачка. – Бяха в раницата ми.
– Извинявай – рече ù той. – Не исках да прозвучи като критика.
– Няма нищо. – „Разузнавай“, помисли си тя. – Откъде взимаш книгите?
– Някои от града, а иначе най-близката библиотека е на три-четири дни път оттук, така че това не е вариант. Просто не си струва, тъй като за целта трябва да отделим прекалено много мъже и каруци. А повечето къщи в окръг от трийсет километра отдавна са разграбени освен ако преди това не са изгорели.
Алекс развърза повода на Хъни и се метна на седлото. Снегът покриваше половината прасец на кобилата. Скоро трябваше да я замени за по-голям кон. Иначе щеше да се наложи да се придвижва на ски до болницата. Което, сега като се замислеше, беше добър претекст да се снабди със ски, а може би и с чифт снегоходки.
– Да, видях няколко изгорели къщи. Не разбирам защо ги палят.