– Това не беше особено смешно – рече тя, сдържайки усмивката си.
– Да, имаш право.
– Но къде е Стан? Ами Ърл?
– Виж, ще се радвам да отговоря на всичките ти въпроси, но след като се нахраним. – Но тъй като тя остана права, той постави канчето и чинията на земята и додаде: – Поне седни.
– Защо?
– Защото, като изгубиш пак съзнание и паднеш в огъня, ще се наложи да гася косата ти, пък и имам слабост към това поло.
Този път тя се усмихна, след което седна по турски.
– Сега доволен ли си?
– И още как. – Трапчинката пак се появи. На светлината на лагерния огън кожата му сияеше в оранжево. – Ели каза, че си била голям инат.
– Така ли каза? – Алекс стрелна момичето с престорено гневен поглед. – А спомена ли нещо за себе си?
– Спомена, че преди си я смятала за голяма досадница.
– Всъщност – започна Алекс, придърпвайки чинията си, – така си беше.
– Ехо, аз също съм тук – обади се Ели със задоволство в гласа.
– Смятам, че предвид случилото се, на всекиго от нас е простено да има някой и друг лош ден – отвърна Том.
Алекс гребна пълна лъжица с боб и месо. Ухаеше толкова хубаво, че още малко и щеше да припадне.
– Имаш ли представа какво се случва?
– Първо ще се нахраним – отвърна Том. – А после ще поговорим.
Въпреки съвета на Том, как да не бърза с храната, особено като се има предвид, че киселините бяха на път да издълбаят дупка в стомаха ù. Ракунът беше жилав и имаше дъх, но тя беше прекалено премаляла от глад, за да се оплаква. Тъпчеше в устата си лъжица подир лъжица, като прокарваше храната с чай, докато накрая лъжицата не удари на метал, а канчето се оказа празно. От дясната ù страна Мина изскимтя жаловито и Алекс постави чинията пред кучето, за да я оближе.
– Ето. Да не кажеш, че никога нищо не съм ти давала.
– Това куче яде колкото цял кон. – Том напълни канчето ù отново. – Ако си в състояние, утре сутрин може да тръгнем на път. Ели каза, че си искала да стигнеш до хижата на рейнджърите.
Тя кимна, сръбна глътка чай и я остави да се разлее по езика ù, наслаждавайки се на сладостта и аромата. „Руски какво беше там...“ – помисли си тя. Вкъщи майка ù беше любителката на чая.
– Това беше единственото, което ми хрумна. Като изключим идеята да се върна при колата, само че тя едва ли ще запали.
– Да, бих се обзаложил на това.
– Знаеш ли какво се случи?
– С Джим или по принцип?
– Да. – Опита се да се пошегува, но после реши, че в ситуацията няма нищо смешно. Ели дойде да се сгуши при нея и тя прегърна момичето, като в същото време Мина, привършила с чинията, се излегна досами лявото бедро на Алекс.
Забеляза, че Том плъзна поглед към Ели, сякаш се двоумеше какво да каже:
– Имам някои предположения, но не всичко се връзва, особено що се отнася до... – Вдигна ръка към главата си. – Нали знаеш, онова, което се случи с Джим и с баща му.
На светлината на лагерния огън очите му, които денем изглеждаха сиво-сини – сети се тя изведнъж – сега бяха черни. Тогава си спомни с тревога за мъртвата жена с очила на верижка и празни очни ябълки. Искаше да попита за Джим, но имаше толкова много въпроси, че не знаеше откъде да започне.
– Ти почувства ли го? Енергийния срив?
– Така ли го наричаш?
Тя кимна.
– Усети ли се тук в долината?
– И още как. Имах чувството, че главата ми ще експлодира.
Това беше лошо. Планината се намираше на повече от трийсет километра оттук. Надмогвайки болката в главата си, тя направи някои изчисления, но бързо съжали за това. Ако Енергийният срив бе ударил в кръг, то значи явлението бе засегнало целия район на Уакамау, та дори и отвъд него.
– Твоята електроника също ли е извън строя?
– Всички прибори с флаш памет.
– И кое може да доведе до такива последствия?
– Всъщност. – Том сведе очи към огъня, след което отново срещна погледа ù. – Не знам със сигурност. Все пак се намираме в гората и няма как да се доберем до каквато и да е информация. Но знам, че военните постоянно провеждат всевъзможни тестове. Така че въз основа на този факт, а и на някои други неща, които знам – просто събирам две и две – стигнах до заключението, че е било ЕМИ – електромагнитен импулс. Вероятно повече от един. Не е възможно един-единствен ЕМИ да изпържи нечий мозък. Всъщност мисля, че дори двайсет не би трябвало да имат такъв ефект. Но това е само на теория. Досега никой не го беше прилагал на практика.
– Тогава какъв ефект би трябвало да има един ЕМИ?