– Гледала ли си „Бандата на Оушън“?
Алекс се замисли.
– Да не е онзи филм с Брад Пит и Клуни? Та той е направо древен.
– Майка ми го харесва. Всъщност харесва Джордж Клуни. Както и да е, случилото се прилича малко на този филм. Помниш ли дистанционното? Джунджурията, която използваха, за да спрат тока?
Алекс си спомни как Дон Чийдъл покрива чатала си.
– Имаше някакви рентгенови лъчи.
– Точно така, ето как действа едно такова дистанционно – генерира мрежа от рентгенови лъчи. Но за тази цел е нужна много повече енергия, отколкото използваха във филма, да не говорим, че истинската машинария е твърде голяма, за да се побере в микробус. Но всъщност не рентгеновите лъчи предизвикват спиране на тока, както показаха във филма. А ЕМИ: електромагнитният импулс.
– Искаш да кажеш, нещо като мощна енергийна вълна? Това ли се случи с нас?
– Така мисля. Това е единственото логично обяснение. Трябват ти само няколко електромагнитни импулса, задействаш ги някъде отвисоко, така че да се разпространят по магнитното поле на Земята, и в крайна сметка всеки електронен уред с флаш памет изгаря. От строя излизат също и електропреносната мрежа и комуникационните честоти... пълен Енергиен срив, както сама каза. Твърди се, че имало начин да предпазиш оборудването си, но пак казвам, това е само теория. Все едно да изградиш чадър срещу радиоактивни частици с надеждата, че съоръжението ще ти помогне да преживееш бъдеща атомна война, но без предварителни експерименти, доказващи, че това е възможно.
– Затова ли прегря айподът ми? – попита Ели.
– Вероятно. Тъкмо затова светодиодните уреди не работят за разлика от електрическите фенерчета с добре познатите стари батерии. Дори да успеем да открием стар лампов радиоапарат – или някой ретро камион, или автомобил с радио – мога да се обзаложа, че няма да има никакви емисии, или поне не наоколо. Ако наистина става дума за ЕМИ, дори без електрическо захранване компютрите пак щяха да бъдат изпържени. Както всъщност и сателитите, намиращи се в ниска орбита.
– Един момент, един момент. – Алекс притисна пръст към дясното си слепоочие, където усещаше силна пронизваща болка. – Защо трябва да е навсякъде? Може да е, както каза преди, само над Уакамау. И това не е малък район, но...
– Да си виждала самолети след – Том махна с ръка – след Енергийния срив?
Алекс сви устни.
– Не. Но това не значи нищо. – Лъжа: районът на Уакамау беше затънтено място, но въпреки това преди Енергийния срив бе виждала множество дантелени бели следи от реактивни двигатели, избродирани на синия небосклон от самолети, летящи на голяма надморска височина.
– Помните ли 11-и септември?
– Аз не – отвърна Ели. Тъй като гласът ù звучеше унило и леко отчаяно, Алекс прегърна момичето още по-силно. – Тогава не съм била родена.
– А аз не съм била много по-голяма, отколкото е сега Ели. Помня само онова, което видях по телевизията, и също, че директорът свика извънредно събрание на училището.
– Аз пък бях на десет и това, общо взето, е всичко, което помня – рече Том. – Но тогава баща ми беше отвъд океана. Веднага след това всички самолети в Съединените щати бяха приземени. Дни наред имаше забрана за всички самолети да навлизат в нашето въздушно пространство. Баща ми не можа да излети. Цяла седмица не успя да се прибере вкъщи.
– Е, и?
– Казвам само, че не сме виждали никакви самолети. Енергийният срив стана преди шест дни. Така че или има забрана за летене, или самолетите не могат да летят.
– Значи, сме били нападнати? – Мислите на Алекс се стрелнаха към леля Хана, която беше съвсем сама в апартамента им край езерото Мичигън. „Всъщност, ако е пострадал само тукашният район, значи тя е добре.“ – Също както на 11-и септември?
Том кимна.
– Или е станала някаква голяма злополука. Военните постоянно тестват най-различни оръжия. Това са единствените идеи, които ми хрумват.
– Затова ли луната беше синя? – попита Ели. – Алекс спомена, че небето изглеждало необичайно. Това ли е истинската причина?
Том повдигна заинтригувано вежди.
– Какво си забелязала?
– Само това, че звездите светят някак матово. – Предпочиташе Ели да не бе повдигала този въпрос. Достатъчно трудно ù беше да проумее казаното от Том. Затова му разказа накратко, след което додаде с неохота: – Залезите изглеждат странно. Твърде червени са. Може ли това да се дължи на няколко електромагнитни импулса?
Том разпери безпомощно ръце.
– Твоето предположение е също толкова логично, колкото и моето. Някои неща се връзват. Други не. Например залезите. В Ирак и Афганистан също са с наситеночервен цвят, но това се дължи на прахоляка и пясъка.