– Не знам, Ели.
Очите на Ели светнаха като фарове.
– Докато ти спеше, Том спомена, че в момента не било безопасно да се върнем у дома, а още по-малко да отидем в някой от големите градове. Каза също, че ако става дума за нещо наистина голямо, нямало да има ток и вода, както и начин да намериш храна, тъй като нищо нямало да работи. Хората щели да изпаднат в паника и вероятно да станат агресивни един към друг.
Алекс понечи да отговори, ала в този миг ципът на палатката се отвори и вътре се появи главата на Том:
– Как е настроението? – попита той.
– Онези неща не са верни – обяви Ели не особено убедено.
– Тъкмо си говорехме за теб – обясни Алекс.
– Затова, значи, ми горяха ушите. – Том влезе странично вътре. Палатката беше двуместна и много тясна. Алекс усещаше Том зад гърба си, долавяше миризмата му – ухание на горяща дървесина и толкова силен дъх на мускус, че почувства леко замайване. – Какво има? – попита той.
– Питахме се... – започна Алекс и го погледна през рамо, при което лицата им се оказаха на сантиметри едно от друго. Светлокестенявата му коса, гъста и чуплива, беше разрошена, а бузите му – поруменели, сякаш току-що се е спуснал по някоя ски писта. Освен това миришеше така хубаво. Пулсът ù се учести, усетила силна вълна на привличане. – Казал си на Ели, че не било разумно да се връщаме.
Том плъзна бърз поглед към Ели.
– Ще говорим за това утре сутрин. Сега Ели трябва да се наспи.
– Добре – отвърна Алекс, схванала намека.
– Не ме оставяй – обади се Ели и постави ръка на рамото на Алекс. – Не искам да си лягам.
– Без възражения, момиченце – ухили се Том. – Утре тръгваме рано. Мина ще остане тук с теб, а ние ще бъдем отвън, нали така? Изобщо няма да се отдалечаваме, освен това моята уинчестър[12] е тук, а за Алекс имам една мозберг[13]. Всичко ще е наред.
– Щом като всичко е наред, защо са ти тези пушки?
На лицето на Том се изписа такова объркване, че Алекс едва не се засмя.
– Ели, обещавам всичко да е наред – рече тя. – А пушките са само за всеки случай.
– Може би и аз трябва да имам пушка.
– Не, не мисля така. Пушките са прекалено тежки, а твоите ръце са съвсем мънички – отвърна с облекчение Алекс, защото поне това бе истина. – Ние ще те пазим.
– Обещаваш ли?
– Честна дума. Ако имаш нужда от нас, трябва само да извикаш и ние ще те чуем.
– Не мога да викам силно – възрази Ели.
– Знам как да поправим това. – Тя мушна ръка под суичера си и извади оттам сребърната свирка, сгрята от топлината на тялото ù. – Ето, просто надуваш тази свирка и, мога да се обзаложа на десет долара, ще те чуят в съседния щат.
Ели събра косата си и Алекс промуши верижката през главата на момичето. Детето обви внимателно свирката с ръце, сякаш беше яйце от червеношийка.
– Кой ти я даде?
Алекс преглътна мъчително. Почувства погледа на Том върху себе си.
– Родителите ми. Бях малко по-малка от теб. Подариха ми я на първия ми лагер сред природата.
– Имаш много умни родители – заключи сериозно Ели.
– Всъщност Том е прав. Стана прекалено късно – отвърна Алекс. – Хайде, ще те завия.
24
Докато седяха отвън край огъня, Том рече:
– Справи се много добре.
Алекс положи усилие да се усмихне.
– Просто е изплашена. – Направи пауза. – Също като мен.
– Тогава ставаме трима – каза Том и пое ръката ù. Жестът беше толкова естествен и непретенциозен, нито намек за съблазън. Тя не трепна, въпреки че сърцето ù отново заби в онзи ритъм тупа-лупа-тупа-лупа. Ръцете му бяха загрубели, но топли и силни. Беше приблизително на нейната възраст, но по някакъв странен начин изглеждаше доста по-голям. Може би така ставаше, когато си ходил на война.
– Опитай се да се отпуснеш – рече той. – Ако не беше ти, Ели отдавна щеше да е мъртва.
– Не знам дали си забелязал, но всъщност ти ни спаси живота – отвърна тя.
– Така е. Но аз имах пушка.
– Значи извадихме късмет.
– Да, така е. За разлика от Стан и Ърл.
– Искаш ли да ми разкажеш какво се случи?
Той се поколеба, след което рече:
– Още не мога да го проумея. След... Енергийния срив Стан се строполи мъртъв на земята. Просто се строполи.
– Като дядото на...?
Том поклати глава.
– Не, не мисля, че е било като дядото на Ели. Стан беше мъж в добро здраве, на четирийсет и нещо, струва ми се. Може да е имал пейсмейкър или някакво друго механично устройство в тялото си, но се съмнявам. А Ърл току-що бе навършил шейсет и пет. Знам това, защото Джим все разправяше как щял да организира голямо парти за баща си, щом се върнел от Афганистан.