– Шшшт. – Извил глава настрани, той се заслуша съсредоточено. – Мисля, че...
– Тя е права – прекъсна го Алекс, затаила дъх. Стоеше напълно неподвижно, всеки нерв от тялото ù потрепваше като куче, застанало нащрек, а натрупаната през последните десет километра умора – все нагоре по хълма – се изпари. – О, боже, звучи като генератор. Може би все някак са успели да оправят нещата, не само тук, а навсякъде.
– Ето, видя ли? – засия тържествуващо Ели. – Видя ли, че грешиш.
– Това не ми харесва. – Том не се усмихна. – Първо, не всеки генератор използва компютър, което означава, че някой е трябвало да пусне превключвателя на ръчен режим на работа. Но вече е минало твърде много време – осем дни от Енергийния срив.
– И какво от това? – попита Ели.
– Ами генераторът е работил прекалено дълго, което е невъзможно за повечето генератори без презареждане с гориво на около четири часа.
– Вероятно са били подготвени и разполагат с достатъчно гориво. А може да са пуснали генератора наскоро или пък да го включват само от време на време. Какво значение има? – попита Алекс.
– Все още има достатъчно дневна светлина – отвърна Том. – Защо да го пускат, ако не е наложително?
Тъй като не можа да измисли задоволителен отговор, Алекс рече:
– Слушай, там има някой и този някой разполага с електричество. И това е... – Изведнъж забеляза напрегнатото изражение на лицето на Том. – Какво има?
– Не чувате ли?
– Какво да чуваме? – намръщи се Ели.
– Вслушайте се внимателно, освен шума на двигателя има и друго. – Том затвори очи. – Ето пак.
Алекс затвори очи, съсредоточи се и тогава го долови: нисък, глух и ритмичен звук. Но не беше механичен, ами...
– Песен – ахна Ели. – Това е музика.
Този път Алекс трябваше да признае, че нещо не беше наред. Разполагат с ограничени ресурси, презареждат с гориво на всеки четири часа и накрая харчат тока, да въртят плочи? Ако теорията за ЕМИ на Том беше вярна, то ставаше дума за грамофон; сиди плеърите не би трябвало да работят за разлика от старите грамофони. Ами касетофоните?
„Но Том може да греши или просто апаратите са били заземени.“
– Щом като си пускат музика – каза Ели, – тогава, Том, теорията ти е грешна.
– Дано да е така, Ели – отвърна търпеливо Том. – Наистина се надявам. Но ето какво ме тревожи, скъпа. Намираш се насред гората. Доколкото ти е известно, електричество няма никъде, а ти обявяваш свободно, че имаш. И харчиш тока, за да слушаш музика.
– Том – обади се Алекс – те са рейнджъри все пак. Може би искат да привлекат внимание. Нали знаеш, да покажат на хората, че са на линия.
– Ами ако не е така? – попита Том. – Ами ако онези, които и да са те, се опитват да привлекат внимание от лоши подбуди?
Тримата се спогледаха. Тогава Ели наруши тишината:
– Имаш предвид нещо като капан?
– Но това е нелепо – обади се почти едновременно с нея Алекс, след което се замисли: „Щом като Джим помнеше на какво е бил обучен, ще помнят ли тогава рейнджърите как се пуска грамофон? Или касетофон? Ами генератор?“
Том не каза нищо.
Всички до един, включително и Мина, стояха заслушани в боботенето на генератора и в едва доловимата неразбираема песен. Ели се размърда на мястото си и рече:
– Няма ли да отидем?
– Тръгваме – отвърна най-сетне Том, след което премести ремъка на уинчестъра, който досега носеше презглава, на рамото си, откъдето можеше бързо да грабне оръжието. – Отсега нататък ще трябва да ходиш сама. Знам, че си изморена и пътеката е стръмна, така че ще вървим бавно. Но ръцете ми трябва да бъдат свободни.
– Всичко е наред – рече Алекс на Ели, щом го последваха. Въпреки това пусна момичето и кучето да минат в средата, а когато Ели не гледаше, преметна мозберга на дясното си рамо и провери отново предпазителя. За всеки случай.
Няколко часа по-късно Алекс се примъкна по-близо до Том и попита:
– А сега какво?
Том само поклати глава. Нощта бе паднала, разкривайки мъглява плеяда от звезди, сякаш пайети върху черно кадифе. Луната щеше да изгрее едва след няколко часа – което беше добре, защото този странен зелен цвят приличаше на стара рана, която не ти дава мира. Без луна на небосклона те можеха да останат незабелязани, въпреки че в момента клечаха на не повече от шейсет ярда от надвисналите останки на една противопожарна кула вдясно от тях. Кулата тънеше в мрак.