– Какво?
Том кимна към отворените прозорци.
– Ако искаш да осветиш дадена цел, това е начинът. Но предполагам, че досега трябваше да са ни застреляли.
Алекс не намираше кой знае каква утеха в тази догадка.
– Навън няма никого.
– Така смятаме ние.
– Може да са отишли някъде за малко – подхвърли Ели, която седеше по турски на пода до Мина.
– Мина щеше да ги надуши – рече Алекс. „Също както и аз.“
– Може да се върнат да проверят дали някой не е налапал въдицата – сви рамене Ели.
– Тя е права – отвърна Том и прокара ръка през косата си. – Може изключването на генератора да е вид сигнал.
– Или просто да избухне, щом го изключиш – допусна Ели.
– Можеш ли да провериш? – Алекс попита Том.
Той кимна.
– Но се питам дали изобщо трябва да оставаме тук.
– Искаш да се върнем обратно? Навън? – не повярва Ели. На ярката, ослепителна светлина кожата ù изглеждаше жълтеникава, а мръсните петна по бузите, врата и ушите ù – оловносиви. Русата ù коса бе лишена от блясък и сплъстена от прах и мръсотия, а аноракът „Хелоу Кити“ бе станал почти черен. Алекс си помисли, че самата тя едва ли изглежда по-добре, и внезапно идеята за дълга гореща вана я накара да прималее от копнеж. – Не искам да се върна в гората – заяви Ели.
– Няма нужда да отиваме далече. Бихме могли да се настаним в противопожарната ку... – Очите на Том се разшириха. – По дяволите.
Този път Алекс настоя да вземе уинчестъра.
– Кучето не може да се качи заедно с теб, а уинчестърът има обхват.
– Докато успееш да видиш откъде се гърми, аз ще съм мъртъв. – Но Том нямаше по-добро предложение. В крайна сметка откри, че кулата представлява нещо повече от платформа с покрив и също беше изоставена.
Тогава и тримата се съгласиха. Взаимно си даваха кураж. Единствената предпазна мярка, която взеха, беше да спрат генератора – задача, с която се нагърби Том, докато Алекс, Ели и кучето чакаха на безопасно разстояние. Не се чу никакво БУМ и, след като толкова време се бяха оправяли без електричество, в крайна сметка изпитаха облекчение да се отърват от досадното боботене и ослепителната изкуствена светлина.
Въпреки умората, бяха прекалено развълнувани, за да заспят, а също и твърдо решени да сложат хижата в ред. Алекс отмъкна няколко фенера, а Том донесе цял наръч дърва, които взе от едната от общо две камари, наредени грижливо под навеса на гърба на хижата, и запали огън в дървената печка. Кучето се строполи до нея и задряма на часа. Алекс сипа вода от помпата в няколко големи тенджери и ги сложи на печката да заврат, след което с помощта на Ели събра пръснатите наоколо мръсни чинии и ги добави към купчината в умивалника. Докато Ели разглеждаше спалните, Алекс направи бърза проверка на хладилника и на килера. В хладилника имаше плодове – портокали и ябълки – а също и яйца, кутия мляко, масло, най-различни зеленчуци плюс един бонус: два пакета телешка кайма, все още прясна, както и връзка кренвирши. Във фризера намери пържоли, месо за готвене и две кутии сладолед – шоколадов и с ядки. Килерът беше натъпкан като камарата с дърва за огрев, преливаше от купища консервирана храна: кутии със сушени плодове, мляко на прах и полуготови яйца; опаковки говежда пастърма; пакети със захар, брашно и сода бикарбонат, както и бурканчета с бакпулвер; кутии с овесена каша, жито и ечемик; зрял фасул; две торби домати; лук и чесън; и, разбира се, суха храна под формата на полеви порциони. Имаше такова изобилие, такова разнообразие от храна, че на Алекс ù се зави свят.
Докато преравяше съдържанието на един претъпкан със свещи и кибритени кутийки рафт, приседнала на ниско столче, на вратата се появи Ели.
– Намерих цял куп дрехи, сапун, шампоан, кър... – Очите на момичето се разшириха, щом светлината на електрическото фенерче пробяга по рафтовете на килера. – Майчице! Можем да изкараме тук цяла вечност.
– Е, не чак толкова дълго – отвърна Алекс. – Но определено са били добре подготвени за зимата.
– Еха! – Ели се спусна към най-долния рафт. Когато се изправи, държеше в ръце пакетче шоколадови пръчици. – Може ли да направим бисквитки?
Лицето на момичето сияеше от въодушевление и Алекс не успя да сдържи усмивката си.
– Разбира се, но не тази вечер. Нека първо да поизчистим, а после ще измислим нещо за хапване. А утре ще видим за бисквитките. Покажи ми сега какво си намерила.
– Хей, за малко да забравя – каза Ели, щом напуснаха кухнята и оставиха там спящата Мина. Минаха покрай Том, който изгребваше пепелта от камината във всекидневната. – Открих мазето.