– ... огнени стихии ... – изпращя гласът по радиото. – ... лантическото крайбрежие...
– Какво? – възкликна Алекс.
– ... аварии в мрежата... базирани на земята... вторични ядрени последици...
– О, боже – обади се Том.
– Какво? Ядрени ли каза? Какво означава това? – питаше Алекс. – Разбираш ли какво говори?
– Мисля, че да.
– Е, казвай!
– Успокой се. – Свободната ръка на Том намери ледената ù длан и я хвана. – Знам, че искаш веднага да разбереш всичко, но нека видим какво още можем да научим. Щом този човек предава, сигурно има и други, и то от най-различни страни, така ще получим по-пълна картина.
Картина ли? На какво? Нима в деня на страшния съд може да има надежда? Не искаше да чака, искаше да чуе отговора сега. И все пак тя стисна зъби и се съсредоточи върху откъслечните думи, които долитаха до тях през статичния шум:
– ... на възраст под... деца... паника...
От слушалките се отрониха още няколко думи, накъсани от ефирни смущения – думи, които като фантоми, изтъкани от безплътен въздух, рисуваха картината на един кошмар. Когато сигналът заглъхна, те прихванаха друг, този път от Англия, а после и още един, от Африка.
Когато всичко свърши, очите ù бяха сухи, но Том стискаше ръката ù до болка.
– Затова луната е зелена. – В кухнята, седнала до печката на дърва, Алекс бе обгърнала с ръце канчето с чая, който отдавна бе изстинал. Само преди два часа си похапваха бисквитки „Орео“, а сега светът бе в пламъци. Всъщност половината страна, но и това бе достатъчно. – Сега си спомних. По история на света учихме за Кракатау. След избухването на вулкана залезите били кървавочервени, а луната синьо-зелена заради огромното количество пепел във въздуха. Учителят ни каза, че такова било небето в онази известна картина на Мунк „Викът“. Нарисувал го е по този начин, просто защото е бил там точно след избухването на Кракатау. – Тя хвърли поглед към Том. – Същото е, нали?
– Може би – поколеба се Том. – Ако онова, което чухме, е вярно. Но може и да не е.
– Том, чухме го няколко пъти от хора от различни страни – в това трябва да има поне зрънце истина.
– Освен ако всички не повтарят една и съща история.
– Но в тази история има логика, нали? Чисто и просто прекъсваш електричеството и комуникациите с няколко електромагнитни бомби. Бум. Токът спира, нищо не работи. Онзи човек от Англия каза, че в цял свят имало достатъчно такива бомби, за да бъде опустошена почти всяка страна.
– Но това може да са само слухове. Хората се паникьосват. Не могат да бъдат сигурни без сателитите.
– С които е свършено. Нали ти беше човекът, който каза, че това ще се случи. Вече няма и Космическа станция. Без компютри те не могат да се върнат тук, а и там горе нищо не работи. Така че или са се задушили, или са замръзнали – и сега се носят в орбита в онази огромна, мъртва консервна кутия; ще останат там горе, докато орбитата им не се разпадне и не изгорят в атмосферата.
– И все пак може да не е навсякъде – заинати се Том. – Уловихме само пет сигнала.
– Което си е чист късмет. Освен това преди няколко дни ти спомена за този сценарий. Как го нарече? Взаимно ядрено унищожение? Е, беше прав, браво на теб.
– Знаеш, че не съм искал да се оказвам прав.
– Може би, но чуй ме добре. – Алекс се изсмя горчиво. – Ти го предрече.
– Не всичко. – На светлината на фенера лицето на Том изглеждаше восъчно бяло. Устата му образуваше черна ивица. – Не съм си и помислял дори, че биха могли да хвърлят електромагнитните бомби над хранилищата за ядрени отпадъци.
– С един удар два заека.
– Не, хранилищата не могат да избухнат като ядрена бомба.
– Голяма разлика, няма що. Но не си единствената откачалка във вселената. Имах един много странен учител по физика, който беше страшно вманиачен на тема края на света, особено след земетресението в Япония, когато реакторите във Фукушима започнаха да излизат от строя. Освен това няма нищо за разбиране. Просто пускаш бомбите над складовете, водата, охлаждаща горивните пръти, се изпарява, прътите се разтопяват и отделят радиоактивни изпарения и тогава БУМ! Също като Чернобил през осемдесетте. Знаеш ли колко бързо прегрява ядрото?
– Не.
– Само няколко секунди след аварийното спиране на реактора. – Очите ù засмъдяха и тя усети изгаряща паника в гърдите си. – Нали ти казах, че беше пълна откачалка. Цели два дни стояхме на урока за Чернобил. Температурата се покачила за около четирийсет секунди и радиоактивните пари нараснали до такава степен, че избухнал първият котел. Четирийсет секунди. Пожарът продължил седмици наред и това довело до още по-голяма радиация. Ето какво става там някъде, отново и отново и отново, само дето последиците са хиляди пъти по-разрушителни, защото хранилищата са по-големи. Хайде, кажи нещо. Нали ти си специалистът по взривни вещества; ти си човекът, който разбира от огнени стихии и ударни вълни, причинени от ядрени експлозии. Всичко се разтопява или изпарява и това е само през първия ден.