– Дошъл ù е цикълът.
– За първи път. Три дни след това стана още по-зле, тоест, преди около седмица. Сълзи потекоха бавно по дълбоките бразди от двете страни на носа на Лари. – От ден на ден става все по-слаба. Не отказва да пие вода, но плюе всяка твърда храна, която се опитвам да сложа в устата ù. Последните няколко пъти, когато се приближих до нея, се опита да ме ухапе... – Избърса сълзите с опакото на ръката си. – Разбирате ли, че направо ми къса сърцето? В известен смисъл си остава една типична тийнейджърка. Буди се точно тогава, когато аз ще си лягам. Не заспива по цяла нощ и се унася едва няколко часа след зазоряване.
Хормонални промени. Пубертет? Алекс втренчи поглед в изпадналото в безсъзнание момиче. Нейният цикъл беше спрял напълно преди повече от година. Страничен ефект от честите курсове химиотерапия или от самото чудовище – Барет не знаеше със сигурност.
В този случай хормоните и пубертетът обясняваха ли защо Том е станал такъв? Беше горе-долу на нейната възраст, но отдавна бе излязъл от пубертета. Ами другите момчета? След като момчетата и момичетата са толкова различни, възможно ли беше хормоните да са единствената причина за това?
– Лари – започна Том – съжалявам, но не можем да я вземем с нас. – Не искаше да бъде жесток, а само обективен. – Дори това да е обратимо, няма как да бъдем сигурни.
– Да, знам. Нямах намерение да го искам от вас. Всички, които минават оттук, само хвърлят един поглед, а после – Лари махна с ръка – adiόs, muchachos[21].
– Но ти можеш да дойдеш с нас – каза Алекс.
– Няма да изоставя дъщеря си. Най-лошото е, че пусна ли я на свобода, може да оцелее, но тогава тя ще се нахвърли върху... – Лари преглътна. – Затова не мога да го направя.
– Какво искаш от нас, Лари? – попита Том.
– Просто не мога... – Лари замахна лекичко с бухалката. – Не мога да го направя. Но вие имате оръжие. Знам, че нямам право да го искам от вас, но ми трябват само два.
– Два какво? – попита Алекс.
– Лари – започна Том – не е нужно да го правиш ти. Бих могъл аз...
– Два какво? – повтори Алекс и тогава разбра. – Не, Том, не бива да му даваш...
– Не. – Лари постави ръка на рамото на Том. – Слушай, ти си един чудесен млад мъж и аз наистина оценявам предложението ти. Но има неща, за които си още твърде млад. Тя е моя дъщеря. Ако някой трябва да го направи, това съм аз. – След кратко мълчание Лари додаде: – Не ме карай да те моля.
Том продължи да изучава с поглед Лари още един миг, след което посегна към зиг зауера и го извади от кобура.
– Том! – опита се да го спре Алекс.
Той не ù отговори. Извади бързо пълнителя, изкара всички патрони с изключение на един, след което го пъхна обратно.
– Какво правиш? – попита Алекс.
Том провери предпазителя, след което протегна ръка, хванал пистолета за цевта.
– Внимавай. В гнездото има патрон.
– Благодаря. – Лари обви дръжката с ръка. – Сега е мой ред.
Том не пусна пистолета.
– Няма нужда да го правиш. Всичко може да приключи с един-единствен патрон.
– Ами угризенията? Нито един родител не бива да живее с такава мисъл. – На лицето на Лари се прокрадна неуверена, тъжна усмивка. – Ще ви дам един съвет. На вас двамата и на момиченцето. Ще се сблъскате с много ярост и страх. Ще срещате хора, които или ще се опитат да ви убият, или ще решат, че струвате, колкото теглото си в злато.
– Какво искаш да кажеш?
– Искам да кажа, че сте застрашен от изчезване вид. Не знам какво става в останалата част от света, но когато тръгнахме на път, в групата ни имаше осем деца и нито едно от тях не оцеля. Затова бъдете много внимателни. – Лари стисна още веднъж рамото на Том. – Хайде, вървете. Ще изчакам, докато си тръгнете.
– Много се забавихте – каза Ели, щом се качиха обратно в камиона. – Той няма ли да дойде с нас?
– Не, скъпа. – Том завъртя ключа в стартера и двигателят откликна с ръмжене. – Реши да остане тук.
– Но защо? – Тогава погледът ù се закова на кръста на Том и тя присви подозрително очи. – Къде е пистолетът ти?
– По-добре да тръгваме – каза Алекс.
Ели плъзна поглед от Том към Алекс и после обратно и Алекс ясно видя момента, в който надеждата в очите ù угасна. Объркването, изписано на лицето ù, отстъпи място на усещането за предателство и долната устна на момичето затрепери.
– Татко никога не би направил такова нещо.
Алекс постави ръка на рамото на момичето.
– Ели, това не е честно.