Плитките на Ели стърчаха настрани и от тях бяха изскочили непокорни кичурчета коса. Алекс се пресегна и прибра една непослушна руса къдрица зад лявото ухо на момичето.
– Том те разстрои. Мен също.
Ели ù хвърли бърз, кос поглед.
– Наистина ли?
– Да. Не смятах, че постъпва правилно.
– А сега какво мислиш?
– Сега го разбирам по-добре. Мисля, че Том прави, каквото може. Като всички нас.
– Не искам да ме намрази. – Очите на Ели се насълзиха. – И не искам да ви се случи нищо лошо.
Алекс искаше да ù обещае, че нищо лошо няма да се случи. Но вместо това разтвори широко ръце и каза:
– Ела тук.
Стиснала зъби, за да не заплаче, Ели се хвърли в прегръдките ù и долепи лице до врата на Алекс, която я повдигна и я притисна към себе си. Мина изскимтя, отстъпи няколко крачки назад, след което се сгуши отново до Алекс. След малко тя усети,че момичето се успокоява, мускулите му се отпускат, а ароматът му става по-пълен: индийско орехче и топла ванилия. Никой от тях не помръдна, нито се обади – с изключение на кучето, което въздъхна и подуши косата на Ели.
От другата страна на пламтящия в оранжево огън Алекс забеляза, че Том се размърда в палатката си, след което се чу плавното разкопчаване на ципа. Той отметна платнището и се измъкна навън. Гъстата му коса беше разрошена, а лицето – набраздено от съня.
– Алекс, защо... – Щом ги забеляза, той млъкна и се спря нерешително.
Без да продума, Ели се отдели от Алекс и се втурна право към Том, който се отпусна на колене, щом момичето се хвърли в прегръдките му.
– Съжалявам – рече му тя, заровила лице в ризата на Том. – Моля те, Том, не ме мрази.
– Скъпа, никога не бих могъл да те намразя – отвърна той. Ръцете му прегръщаха Ели, но очите му бяха приковани в Алекс. – Много съжалявам. Ще се постарая никога повече да не те наранявам.
– Аз също. – Ели избърса сълзите си и на лицето ù се появи плаха усмивка. – Запалих огъня.
– Сама ли?
– Съвсем сама. – Алекс преглътна, усетила внезапно, че буца засяда на гърлото ù. – Защо не се измиете? А аз ще сложа закуската.
– Може ли да заведа Мина на разходка? – попита Ели. А когато Том се поколеба, тя додаде: – Ще бъда внимателна. Вчера нали ходихме и всичко беше наред. А тази сутрин се наложи да потърся подпалки за огъня.
– Добре. – Погъделичка я той по гушката. – Не се отдалечавай, чу ли?
– Дадено – отвърна Ели, след което се хвърли на врата му и го изненада с внезапна силна целувка по бузата. – Хайде, Мина! – извика тя и тръгна напред, подскачайки.
Кучето направи три крачки, спря и, махайки с опашка, се обърна и погледна към Алекс.
– Не гледай към мен – рече Алекс на кучето. – Аз трябва да приготвя закуската.
– Мина! – Ели чакаше в избуялата кафява трева, която стигаше чак до кръста ù. Снегът се спускаше над раменете ù като мека фина завеса. – Ела тук!
– Хайде, момиче, върви – подкани я объркано Алекс. А после кучето я изгледа укорително и се спусна след Ели. Алекс се обърна към Том, който се приближи и застана до нея. – Хм, това беше странно. Говоря за кучето.
– Може да е гладно – отвърна разсеяно Том, загледан след детето и кучето, чиито силуети изглеждаха вече размити зад плътното було на завихрените в танц снежинки.
– Наистина държи на теб.
– А аз държа и на двете ви – отвърна той все така загледан подир Ели, въпреки че там не се виждаше нищо друго освен сипещия се сняг. – И наистина мисля нещата, които казах. Никога не бих я наранил, нито пък теб. По-скоро бих... – Той поклати глава.
– Хей. – Отблизо се виждаше, че по страните му е избила трескава червенина; миризмата му беше топла и наситена. Искаше ù се да можеше също като Ели просто да се гушне в прегръдките му, без това да предизвика никакви въпроси. – И аз се чувствам така.
Той сведе поглед към нея, а снежинките полепваха като фини, изящни люспици по косата му.
– Наистина ли?
Бяха съвсем близо един до друг и тя забеляза пулсиращата вена на врата му.
– Да, наистина.
– Тогава искам да ми обещаеш нещо – рече той.
Алекс долови лудешкото силно бумтене на сърцето си.
– Какво е то?
– Обещай, че ако се променя – започна Том, – ще ме убиеш.
32
– Какво? – зяпна смаяна Алекс. – Да не се полудял? Нямам намерение да обещавам такова нещо!
– Алекс, налага се. – Погледът му припламна. – Това не е игра. Никой от нас не знае какво ще се случи. Бих могъл да се променя, бих могъл да нараня теб или Ели. Може да не съм в състояние да се овладея. Затова не бива да се колебаеш. Започна ли да се променям, просто трябва да го направиш.