– Не – извика Алекс. Ели се бе свила до нея. Тогава думите на Лари изплуваха в съзнанието й: „Вероятно струвате, колкото теглото си в злато“. – Не можете да я вземете.
– Брет – започна отново Том, – аз служа в армията и ще ти кажа, че първата работа на военните ще бъде да се погрижат за самите себе си, а не за децата или за някой друг, който не е от техните редици.
Този път на лицето на Брет се изписа несигурност.
– Ти си войник? Бил ли си в Ирак?
– В Афганистан.
– Какво търсиш тук тогава? Защо не си там?
– Бях в отпуска.
– Нима? – рече Плоската мутра, Харлан. – Е, войнико, отпуската ти е прекратена. Не трябва ли да си на служба, когато цялата страна отива по дяволите? Пък и на север няма никаква армия. – А на Брет рече: – Той бяга, ето какво прави.
– Просто се опитвам да защитя хората си – отвърна Том, ала Алекс долови в гласа му една нова нотка, която не можа да разгадае, след което усети същата онази остра смъдяща химическа миризма и си помисли: „Том е не само уплашен. Той лъже“.
– Брет – подхвана отново Том – не е безопасно да се ходи на юг или на изток. На юг оттук има само една база и тя със сигурност е пренаселена с бежанци. Виждал съм какво става, когато една тълпа излезе извън контрол. Повярвай, не искаш да си там.
– Просто го е страх – обади се Харлан. – Той е само един проклет дезертьор.
– Не е вярно – отвърна Том.
Но Алекс чу – тоест, надуши: „Да, вярно е“.
– Откъде знаеш, че на изток не е безопасно? – попита Брет.
– В каросерията има радио. – Том изложи накратко събитията, след което заключи: – Да тръгнеш на изток, е възможно най-лошата идея. Брет, луната е синя. Или зелена. Това може да стане само когато във въздуха има отрова.
– Кога за последен път чу някакви новини?
– Преди около две седмици.
– По дяволите – обади се Харлан, – много нещо може да се случи за две седмици. Каза, че си чул съобщения от Европа. Откъде ще знае някой от Франция какво става тук? Помниш ли какво направиха ония копелета в случая с Ирак? Спасиха собствените си жалки задници.
– Харлан има право – рече жената.
– Брет. – Том направи още една крачка към по-възрастния мъж. – Стига, човече, ти не си уби...
Когато пушката гръмна, Алекс усети как гърлото ù се свива от страх. Ели издаде лек писък. А Том замръзна на мястото си. Тогава Харлан, който все още се намираше в каросерията, извика:
– Другия път, Том, като ти кажа да мълчиш, по-добре ме послушай, защото нямам намерение да хабя повече патрони.
За миг Алекс си помисли, че Том ще предприеме нещо, но той само поклати глава, при което сърцето ù се сви. Ако Том не можеше да ги защити, тогава...
– След като се разбрахме – каза Харлан, – донеси ми най-сетне проклетата палатка. – Когато Том метна палатката в каросерията, Харлан се ухили, оголвайки почернелите си криви зъби, чиято воня лъхна Алекс на разстояние от двайсет крачки – резултат от дълги години дъвчене на тютюн и употреба на „Джим Бийм“. – Ключовете.
„Наистина ще ни оставят тук.“ – Алекс наблюдаваше с хладно недоумение как Том пуска ключовете, които издрънчаха приглушено в тънкия сняг. – „Ще ни зарежат в снега, насред нищото. Трябва да направим нещо.“
– Чие е това куче? – Когато Алекс не отговори, възрастната жена я сръчка с пушката в тила. – Не ме карай да повтарям. Твое ли е?
– Не, кучето е мое – обади се Ели. – Първо беше на баща ми, после – на дядо ми, а сега е мое.
– Добре тогава – рече жената и се усмихна на Харлан. – С един удар два заека.
– Аха – кимна Харлан. – Най-добре да вземем и кучето, и детето.
– Какво? – извика Алекс.
– Не знам, Марджъри – обади се Брет.
– Брет, ако вземем кучето, ще си спестим сумати въпроси. Всички имат кучета – обясни Марджъри. – С дете и куче е най-сигурно.
– Защо? – попита Том. – За какво говорите?
– Едни хора ни казаха, че кучетата познавали кой ще се промени – отвърна Брет и сви рамене.
– И тях ли ограбихте? – заяде се Ели.
Брет се изчерви и Алекс си помисли, че момичето най-сетне го закова.
– Не знаем дали е вярно – рече той на Том. – Просто така чухме. Хората говорят какво ли не.
– Сега разполагаме с куче и с дете – настоя Марджъри, – така че ще трябва да ни пуснат.
– Не. – Том тръгна към Алекс и към Ели, която се бе свила до крака на Алекс. – Не можете да вземете нито детето, нито кучето.
– Успокой топката, Том – обади се Харлан.
– Няма да ви помагам – каза Ели на Марджъри. – Ще кажа на Мина да ви убие.