– Хубаво – отвърна Марджъри и се прицели с пушката. – Тогава ще застрелям кучето и ще ни остане...
– Не! – извикаха Том и Алекс едновременно, след което Том се хвърли напред. Забелязала движението, Марджъри се опита да се извърне, но Том бързо се сниши на земята, след което протегна ръце и улови цевта на пушката. А после дръпна с все сили. Задъхана от ужас, Алекс се претърколи на снега, повличайки и Ели със себе си в мига, в който Марджъри натисна спусъка. Пушката гръмна, куршумът изсвистя над главите им, след което Марджъри полетя назад, изгубила равновесие, и тогава Том изтръгна оръжието от ръцете ù, закрепи го на рамото си и тъкмо когато се канеше да вдигне цевта, Алекс погледна към каросерията и зърна Харлан, който се завъртя и...
– Том! – изкрещя тя.
34
Три дни по-късно Алекс намали крачка, докато очите ù не различиха заобления връх на покрита с прясно натрупал сняг камара с дърва за огрев. Порив на вятъра запрати в лицето ù сняг и очите ù се навлажниха от парещото усещане. Тя примигна, за да прогони сълзите, и обхвана с поглед разкрилия се отпред асфалтиран паркинг с три газови помпи. До едната се виждаше паркирана някаква модификация на „Тойота седан“, изоставена, когато подаването на ток към газовата помпа бе секнало, а седанът бе отказал да запали. Вратата на шофьора зееше отворена, а по някаква необяснима причина и двата предни прозореца, отляво и отдясно. Предната седалка и таблото бяха побелели от насипания вътре сняг. На завоя за газостанцията бе изгаснало друго превозно средство, „Додж Караван“, чиито предни врати стърчаха отворени подобно на гигантски уши. От мястото, където стоеше, Алекс забеляза, че задните врати бяха плъзнати назад по релсите си. Вътре имаше празна детска седалка, а от прага на колата висеше покрития с червена козина крак на плюшена играчка. При тази гледка болка прониза гърдите ù и тя за пореден път се замисли за Ели.
– Какво виждаш?
– Никакви трупове. – Тя сведе поглед към Том, който седеше подпрян на камарата цепеници. Тази сутрин ù се бе сторил по-зле, с трескав и нездрав вид, и не смяташе, че капчиците влага по лицето му са от снега. Пушката двайсет и втори калибър на Харлан наистина се бе оказала пиклива работа. Куршумът не бе строшил костта, но също така не бе излязъл и все още стоеше заседнал дълбоко в дясното му бедро. Алекс установи с изненада, че ивицата памучна риза, с която бе превързала раната, беше потъмняла. – Пак си започнал да кървиш.
– Да. – Лицето на Том беше изпито и бледо, а очите му – прекалено трескави. Той прокара език по горната си устна. – Може ли да влезем вътре?
– Мисля, че да. – Погледът ù прескочи от вана към сградата, изтъркано съчетание между газостанция, супермаркет и магазин за стръв, с нагънат ламаринен покрив, затрупан от снега, и толкова тъмни поларизирани прозорци, че вътре не се виждаше нищо. Предната врата беше плътно затворена, а прозорците изглеждаха невредими, което означаваше, че вътре може да има някой. Снегът по целия паркинг беше непокътнат с изключение на следите от животни, вероятно от елен. Алекс подуши въздуха изпитателно и предпазливо, но не долови нищо друго освен миризмата на моторно масло и бензин.
Плъзна поглед към лявата си китка. Според Мики беше четири без пет.
– Скоро ще се стъмни. Мястото изглежда празно – каза тя. – Ще хвърля един поглед отзад.
– Добре, но все пак дръж глока под ръка. Може да не сме единствените, които имат нужда от място за пренощуване.
Беше прав. Тя мушна ръка под кожуха, извади пистолета от кобура и се изправи. Дори при това незначително движение главата ù се замая от слабост и тя опря ръка на камарата цепеници, за да запази равновесие.
– Добре ли си? – попита с тревога Том.
– Нищо ми няма – излъга тя. Ръцете ù трепереха, чувстваше се обезводнена и ù се повдигаше. Стомахът ù беше празен и болезнено хлътнал. Теоретично погледнато, човек можеше да оцелее само на вода в продължение на седмица, седмица и нещо, но докато успееха да намерят някаква храна, Алекс не беше сигурна колко дълго още ще може да кара на една празна теория. Откакто изгубиха Ели, се бяха натъкнали по пътя си на седем къщи, всяка от които плячкосана почти напълно, в това число и труповете. С последната къща бяха извадили късмет, но само защото бяха поели напряко през полето и Том бе забелязал сред дърветата проблясък на стъкло. Стъклото се бе оказало единственият останал здрав прозорец в една и бездруго разнебитена ловна хижа. Вратата бе толкова стара, че дъските се бяха изкривили, оставяйки широки пролуки, а през строшените прозорци вятърът бе насипал сняг в помещението. Мебелировката беше оскъдна – само един окъсан, прояден от мишки диван, и два счупени стола с прави облегалки – но Алекс успя да изрови в една от спалните дрипава раница.