В кухнята се натъкнаха на истинска златна жила: малко канап; парче свещ; стар, очукан алуминиев тиган; буркан „Стерно“[23]; шише белина (почти изразходена); три празни бутилки за вода; четири консерви сардина; една трета буркан микс от ядки; половин буркан пилешки бульон на кубчета; и четири опаковки телешка пастърма, убягнали някак от вниманието на мишките.
Но това беше преди три дни, а сега бяха останали с една консерва сардина, четири кубчета бульон и три опаковки пастърма. Алекс бе запазила за белината празния буркан от ядките и добавяше по една капчица всеки път, щом трябваше да пречистят водата за пиене. А вчера бе добавила към оскъдните им порции шепа дребни рибки, които улови в един малък поток, използвайки тениската на Том вместо мрежа. Така или иначе Том не се хранеше много, приемаше основно пилешки бульон и вода, в резултат на което лицето му, и бездруго слабо, сега изглеждаше измършавяло. Единствените оръжия, с които разполагаха, бяха ножът в ботуша на Алекс и глокът, но и двамата смятаха, че не бива да хабят патроните за лов на дивеч. Положението им би било доста по-различно, ако можеха да останат на едно място, да се настанят в някое удобно бунгало или палатка, да заложат капани и, разбира се, ако имаха стръв. Ала състоянието на Том се влошаваше, поради което напредваха бавно, далеч по-бавно, отколкото преди време с Ели, тъй като Том куцаше и често се нуждаеше от почивка, докато се придвижваха по памет и по не особено надеждна ориентация на югозапад.
Том се надяваше, че Брет е послушал съвета му да се отправят на запад. В такъв случай пътят им минаваше през Рул. А ако предположенията на Харлан бяха верни, може би вече се намираха в града, където щяха да намерят Ели, веднъж само да стигнат дотам.
Може би. Но единствената мисъл, която вълнуваше Алекс в момента, беше да открие помощ за Том.
Помощ, която се надяваше да открие навреме.
Алекс заобиколи предпазливо магазина. Там се натъкна на един ръждясал камион на трупчета и на отворен контейнер за боклук, натъпкан догоре с кашони и оставен до навес от иглолистна дървесина. До контейнера се виждаха три ръждясали тенекиени кутии от боя, а също и четири автомобилни гуми, сбрани накуп като разпилени пулове за игра.
Алекс откри задната врата, чиято незастопорена мрежа стоеше открехната заради проникналия през дупчиците сняг. Мрежата възропта с висок, стържещ звук, който я накара да потръпне. А когато изпробва топката на бравата, тя се завъртя, и момичето избута вратата с крак. Ослуша се напрегнато в очакване да чуе изстрел от пушка, ала нищо не се случи.
Пристъпи в тясно преддверие. На стената имаше окачено талашитено табло с кукички, на което все още висеше едно яке. То беше светлосиньо на цвят с тъмносини еластични маншети и надпис НЕД, избродиран с черен конец над левия преден джоб. На пода имаше чифт ботуши.
Друга врата водеше към тясно помещение. Вляво имаше вмирисана баня; тоалетната, която бе използвана след спирането на тока, беше пълна с гнусна воняща маса. В другия край на помещението се виждаше предната врата, както и едното крило на витрина на „Криспи Крийм“[24].
И тогава миризмата я блъсна в лицето, по-силна дори от лайняната смрад на тоалетната – миризмата беше задушлива като канализация и толкова отвратителна, че стомахът ù се качи в гърлото. Веднага разбра какво е открила.
В магазина цареше пълен хаос: оголени рафтове, празни кашони, спукани кутии от сок, една смачкана поничка, търкулнала се от иначе празната витрина на „Криспи Крийм“. Някой бе изтървал кора с яйца пред замлъкналите хладилни шкафове. Парченцата черупки и разпльоканите жълтъци се бяха смесили с локва от прясно мляко, засъхнала в твърда кора с цвят на сополи. Хладилните шкафове бяха празни. Вдясно от предната врата имаше рафтове с вентилаторни ремъци, туби с масло по четвърт галон, бутилки с антифриз и разтвори за почистване на автомобилни стъкла, които изглеждаха относително непокътнати.
Но това не можеше да се каже за тялото на мъртвия мъж.
Трупът лежеше в локва засъхнала кръв в предната част на магазина. По-голямата част от лицето му липсваше. В това число устните и венците, а зъбите му, някои от които полуизгнили и пожълтели от цигарите, стояха накриво, сякаш колчета на палатка, които бурята всеки миг ще изтръгне. Задната страна на ризата и на дънките му беше сдъвкана на дрипи, а мускулите и кожата на крайниците му – озглозгани до кокал, сякаш беше пържено пиле.