Момичето, помисли си Алекс, беше на нейната възраст. Някъде по пътя то бе задигнало съдрани мъжки камуфлажни панталони и прекалено малко за него омърляно сиво палто в милитъри стил, чиито ръкави стигаха до лактите ù. Всеки сантиметър от кожата ù, останал непокрит от дрехи, беше изцапан с мръсотия и кръв, както и с още нещо, което беше или моторно масло, или фекалии – а може би и двете. Левият му ръкав беше разпран, сякаш момичето се бе закачило на някой клон, след което се бе дръпнало силно, раздирайки вълнения плат. Момичето се размърда, при което изпод дрипавите маншети на панталоните му се показа една-единствена маратонка, обута на десния крак. А левият беше бос с изключение на един окървавен чорап, стигащ до глезена. Алекс се замисли за кървавите отпечатъци в магазина и тогава със смразяващ кръвта ужас осъзна, че следата от стъпало, открита от Робинзон Крузо, не принадлежеше на Петкан. А на един от канибалите.
Момичето канибал държеше в ръката си сопа – с полирана повърхност, наглед много здрава и тежка, вероятно служила преди като дръжка на брадва.
Колата. Би могла да скочи вътре и да заключи вратите. Но се боеше да помръдне. Краката ù трепереха. А отворената задна врата на тойотата изглеждаше сякаш на хиляди километри разстояние. Но така или иначе не можеше просто да стои и да чака. Предната врата на магазина беше отворена, също както и задната, и ако трите деца решаха да влязат вътре, щяха да открият Том...
Момичето се хвърли към нея. Стори го с нечовешка бързина и без да издаде нито звук. Жилавите му ръце се стрелнаха напред с неуловимо движение, лявата – готова да дере, а дясната – размахала сопата. В последния миг Алекс успя да се наведе. Чу как сопата изсвистя точно там, където беше главата ù само секунда по-рано. И тогава изкрещя от ослепителната болка, прорязала скалпа ù. Алекс преви тяло напред, тъй като момичето я бе сграбчило за косата и с все сили я дърпаше и теглеше. Краката ù се оплетоха и изгубила равновесие, тя се строполи на леденостудения асфалт, като продължаваше да стиска лопатата в лявата си ръка. Алекс се претърколи по гръб и тогава кибритът изхвърча някъде встрани. А когато момичето изкълчи ръката ù, тя зърна летящата към нея сопа и се изви наляво, при което сопата се стовари с трясък върху цимента и се разцепи. В следващия миг усети силно разтърсване и изгаряща болка прониза скалпа й; тогава се освободи и се претърколи на колене.
Останало само с един окървавен кичур и разцепената сопа в ръце, момичето нададе объркан рев. Момчетата не бяха помръднали от местата си. Алекс нямаше време да разсъждава дали не бяха решили да я нападат един по един, или просто двамата разчитаха, че момичето ще се справи само. Алекс тъкмо се опитваше да се изправи на крака, когато момичето отново се нахвърли върху нея.
В последвалите действия водеща роля изигра инстинкът. Все още свита на земята, Алекс видя връхлитащото момиче, долови шляпането на босия му крак и усети как сключва ръце около дръжката на лопатата. В този миг мозъкът ù изключи и тялото ù взе надмощие, при което тя се изправи и се хвърли напред, скъсявайки разстоянието помежду им.
Предприе нисък финт, целейки се високо. Острието на лопатата разсече въздуха в яростна атака. Твърдият метален ръб потъна в оголената мека плът на шията на момичето. Изригна фонтан от кръв, който изпръска снега, сякаш червени пръчици върху бяла глазура, и тогава момичето полетя назад – движение, чиято инерция изтръгна лопатата от ръцете на Алекс. Момичето се просна на земята, обвило шията си с ръце, и започна да издава хъхрещи звуци, докато кръвта шуртеше през пръстите му. Тогава лопатата издрънча на земята.
А собствената ù инерция накара Алекс да опише почти пълен кръгом. Изгубила ориентация, тя вдигна поглед и установи, че стои с лице към вана, чийто двигател бе угаснал точно на входа на алеята, водеща към газостанцията, и си помисли: „Божичко, те са зад мен...“.
До слуха ù достигна хартиеното шумолене на трополящи в плътния сняг ботуши, а когато се обърна, видя връхлитащото отдясно раздърпано черно петно.
„Пистолетът – сети се тя изведнъж. В ужаса си съвсем бе забравила за него. Тя бръкна под кожуха и обви ръка около дръжката. – Пистолетът, пистолетът, пистолетът, пистолетът...“