Трътлестото момче се заби право в нея. Глокът излетя от ръката й; видя как се превърта във въздуха и се удря с трясък в тойотата, след което се намери на земята, притисната под тежестта на стоварилото се отгоре ù момче. Дрипите на окъсаното мушамено пончо на момчето плъзнаха по ръцете ù като пипала и тя започна да го обсипва с удари, мъчейки се да се освободи. Останала без въздух, Алекс видгна поглед и зърна оголените му зъби, покрити с петна от засъхнала кръв и слуз.
– Не! – изписка тя, щом зъбите му пробляснаха...
Том се хвърли върху момчето. От удара трътлестият се катурна по гръб, двамата взеха да се търкалят насам-натам, да се налагат и да пуфтят. Дебелакът правеше опити да ухапе Том по лицето, като щракаше със зъби. Том заби основата на ръката си в долната челюст на момчето. Щом зъбите му се впиха в меката плът на езика, дебелакът нададе гъргорещ вой. Обхванато от ярост, с процеждаща се от устата му кръв, момчето фрасна яростно Том по брадата с опакото на ръката си – чу се силен пукот като гърмеж от пистолет. Хватката на Том се разхлаби за миг и тогава окървавените зъби на дебелака се оголиха и се впиха в шията на Том, малко над рамото му.
Том изкрещя.
„Не, не, не, не!“ Обезумяла от ужас, Алекс задраска с нокти, мъчейки се да се изправи на колене. Двамата още бяха вкопчени в схватка и дори Том да не беше болен и отслабнал, другото момче го превъзхождаше по килограми и го бе възседнало. Ризата на Том бе прогизнала от кръв. Трътлестият стовари надолу свитата си в юмрук ръка. Когато ударът попадна право в носа на Том, се чу такова изхрущяване като от смачкани с тежък ботуш черупки от яйце, и тогава Том се отпусна.
Алекс изкрещя и без изобщо да си дава сметка какво прави, вдигна падналата на земята лопата, извъртя се и замахна с все сили. Лопата се стовари с глух удар; Алекс усети, как металът се впива в ръцете ù, а после нагоре към раменете ù плъзна силна вибрация от мощния удар. Трътлестият се просна с вой на земята, но загуби съзнание и скоро след това се претърколи на ръце и колене.
В този миг тя зърна дръжката на глока, паднал при задната гума на тойотата. Забелязала с ъгълчето на окото си, как трътлестият се изправя на четири крака и разтърсва глава като куче, тя се завъртя и тъкмо щеше да грабне оръжието, когато...
Третото момче – за което напълно бе забравила – се хвърли с все сили върху нея. Ударът я запрати право в яката ламарина на тойотата. Изпита заслепяваща болка, когато задният калник на колата се заби в гръбначния ù стълб. Останала без дъх, тя се отпусна и в следващия момент се намери по гръб на земята и пред погледа ù се мярна ръката на момчето, извита като лапа на хищник. Лицето на Алекс пребледня от парещата болка, когато ноктите му издраха кожата ù от ъгълчето на лявото ù око до ръба на челюстта. Тя се опита да се извърти, но момчето засили надолу свитата си в юмрук ръка, уцелвайки я малко над ухото. Главата ù издрънча в асфалта, устата ù се изпълни с вкуса на мокър метал и тя изпусна лопатата.
Тъй като главата ù се пръскаше от болка, Алекс долови смътно познатото дращене на нокти и усети, как ръцете му се увиват около гърлото ù, след което въздухът секна. Пръстите ù задраскаха по неговите, ала той я държеше здраво – и не стига това, ами започна да блъска главата ù в покрития със сняг асфалт. Очертанията на полезрението ù пламнаха в червено, после почерняха и накрая образът пред очите ù взе да се свива и да става все по-малък и по-малък. Белите ù дробове пареха от болка, а пулсът ù препускаше бясно заради липсата на кислород. Тя продължи да се бори, ала хватката на момчето се стегна още повече; палците му се забиха в гърлото ù, причинявайки ù огромно страдание – изгаряща болка, подсилена от усещане за нещо, което бива скършено надве като суха клонка. Крайниците вече не я слушаха и когато взе да губи съзнание, ръцете ù се отпуснаха. Започна да я обзема вцепенение, докато силите изтичаха като кръв от тялото ù, също както и болката. Кучешкият студ наоколо вече не ù правеше впечатление, зрението ù бе почти напълно изчезнало, съзнанието ù избледняваше и тя просто нямаше какво да направи...
И тогава от мозъка ù се процеди една-единствена мисъл, толкова ясна и отчетлива, сякаш изрязана от черна хартия: НОЖ.
Противно на всякакъв инстинкт тя пусна ръцете на момчето и посегна към ботуша си. Пръстите ù задращиха по плата и се свиха във внезапен конвулсивен спазъм, повдигайки крачола на панталона, но не защото съзнаваше какво върши, а защото умираше.