Ръката ù напипа твърда пластмаса.
Със сетни сили тя изтегли ножа от калъфа и заби острието в левия хълбок на момчето. Ножът беше много остър и тя усети само мигновено съпротивление при срещата на върха с плата, след което то премина с лекота през якето и ризата отдолу и потъна чак до дръжката в бедрото на момчето.
То се изви, надавайки писък. Ръцете му я пуснаха и тя започна да диша като риба на сухо, като поемаше големи хъхрещи порции въздух, който изгаряше гърлото ù. Надавайки писъци, момчето се изтърколи от тялото ù и сключило пръсти около дръжката на ножа, започна да го дърпа, опитвайки се да извади острието.
„Ставай.“ Мъглата, обвила съзнанието ù, се разсея. Дишайки на пресекулки, тя се обърна по корем и тогава зърна глока, на шест инча от нея.
Алекс грабна оръжието, извъртя се и се плъзна по гръб. Видя момчето, застанало на колене, на две стъпки от нея. Ножът, изцапан със собствената му кръв, сега се намираше в ръката му; очите му, разширени от ярост, се приковаха върху нея и той изрева...
Тя натисна спусъка.
Изстрелът отекна високо. Глокът отскочи. На гърдите на момчето разцъфна аленочервено петно, а фонтанът от топла кръв изпръска лицето ù. Момчето се строполи по гръб, без да издаде нито звук.
Не ù остана време дори да изпита облекчение. В следващия миг тя долови познатото хартиено шумолене, обърна се и видя трътлестия, който се хвърляше в нова атака с противна усмивка на устата си, изцапана с кръвта на Том. Тогава дебелакът надвисна над нея, огромен и ужасен, само на пет стъпки разстояние; стоеше пред нея, точно пред нея!
Тя тикна пистолета в лицето му и стреля.
36
Том дълго кървя, измокряйки една свита на топка риза и собствената си блуза, преди кръвотечението най-сетне да отслабне. После каза на Алекс да използва бърбъна. На нея това не ù се понрави – понеже знаеше, че алкохолът гори на поразия – но все пак го послуша. В мига, в който бърбънът влезе в контакт с оголената наранена тъкан, цялото тяло на Том се вцепени, жилите на врата му изскочиха като жици, а зъбите му лъснаха в гримаса.
– Съжалявам, съжалявам – затюхка се безпомощно тя. Последното, което искаше, беше да му причини още болка. Бърбънът, който беше с цвят на тъмен кехлибар, придоби кален кафеникаво-виолетов оттенък, щом се смеси с кръвта на Том. С помощта на една скъсана риза Алекс попи потта от челото му.
– Няма нищо – отвърна той с пресипнал от болката глас. Под разбития му нос се бе образувала коричка засъхнала кръв, а очите му бяха започнали да отичат. – Справяш се чуд-десно.
– Изобщо не знам какво правя – рече тя. Призля ù, но не от страх или от глад, а от ужас. Раната беше толкова дълбока, че се виждаха сухожилието и мускулът, както и мъничко кост. Кръвта вече не шуртеше, а само се процеждаше и тя се надяваше, че скоро ще спре напълно. Но си даваше сметка, че повече не бива да го мести. Том беше прекалено слаб и обезводнен. И бездруго вече имаше една инфекция, пък и не се съмняваше, че ухапването от човек е също толкова опасно, колкото и от животно, ако не и по-лошо. – Ами раната на крака ти? Да промия ли и нея с...
– Изрежи я.
Тя се вцепени, неспособна – нежелаеща – да повярва на ушите си.
– Какво?
– Изрежи я – прошепна Том с предрезгавял от болката глас. – Т-твърде много гной... т-трябва да изтече.
– Не мога – отвърна тя с ужас. – Том, не мога...
– Моля те. Алекс... аз не мога... не мога да го направя с-сам. – Той замълча, гърдите му се повдигаха, а лицето му лъщеше от пот. А когато заговори отново, произнасяше думите накъсано, за да си поема въздух. – Ножът... използвай ра-ракета... с-стерилизирай...
– Но така ще те изгоря.
Том се засмя, неясно хриптене, което бързо замря.
– Това е най-малкият п-проблем. Кожата вече е мъртва, но... тъканта отдолу ... м-може да е жива. Но ще трябва... ще трябва д-да дренираш. А-Алекс... моля те, Алекс, нап-прави го. – Очите му, искрящи от треската, се втренчиха в нейните, и тя прочете в тях отчаянието и страха му. – Преди да за-загубя ку-кураж...
Това ù напомни за историята с Кроу. Щом искаше от нея подобно нещо, сигурно знаеше, че не са му останали много възможности, а също и време. Ами ако той греши? Ако му навреди още повече?
Навън Алекс прибра ножа си, изтръгвайки го от сключените пръсти на мъртвото момче. Тя пъхна ножа в снега, за да отстрани по-голямата част от кръвта, а останалото изчисти с бърбън и вода. Застанала на вратата на магазина, тя отви капачката на една от ракетите и застърга с острието по ударника. Ракетата се запали и запръска наоколо аленочервени искри. Дръжката на ножа беше от плътен черен полимер, така че можеше да го държи спокойно без да се изгори, докато в същото време нагряваше острието и наблюдаваше как цветът му се променя от сребрист в матовозлатист и накрая става червен като разтопена лава.