Тя издърпа възглавницата върху главата си, за да се скрие от шума и светлината. Нямаше за какво да е благодарна. Беше се провалила. Том никога не би я предал. Не биваше да го оставя. Боже, всичко беше толкова нечестно. Първо родителите ù, после чудовището и целият ù живот, училището и приятелите, леля Хана, Ели и Мина, а сега и Том...
Трябаше да се махне оттук, трябваше да намери Том, а след това и Ели. Ще събере провизии; би могла да вземе отнякъде раница, карта и оръжие. А после какво?
На вратата прозвуча отривисто почукване, повече формалност, отколкото нещо друго. Топката се завъртя и Джес подаде глава в стаята.
– Стори ми се, че чух движение – рече тя. – Трябва да слезеш долу. Мат дойде да те вземе, за да се срещнеш с Преподобния.
– И защо? – След три дни усещаше тялото си като една огромна язва; гърбът я болеше, гърлото ù беше възпалено, а ръцете ù бяха нашарени като селски юрган със заздравяващи рани от ожулено и порязвания. – Това с нищо няма да помогне.
– Никакви самосъжаления, момиче. – Джес имаше вид на библиотекарка, останала стара мома: суха и последователна, със свита на кок стоманеносива коса. Всичко, от което имаше нужда, беше затъкнат зад ухото молив и очила с половинки стъкла на верижка около врата. – Коринтяните казват: „Бог е последователен и заедно с изкушението винаги изпраща средство за спасение, за да можеш да устоиш“.
– Нима?
– Точно така. Това означава, че трябва да спреш да се самосъжаляваш. Господ те подлага на изпитание.
– И какво е то? – попита Алекс с дълбоко чувство на самосъжаление.
– Ти как мислиш? – Джес започна да изброява на пръсти. – Да видим сега. Първо оцеляваш след атаката. Не се променяш. Спасяваш дете. Едва не биваш изядена от диви кучета. Едва не биваш изядена от Променените. И едва не те линчуват. А, да, и кучетата те харесват. Пропуснах ли нещо?
„Да, предадох единствения човек, който би предпочел да умре, отколкото да ме нарани.“
– Не разбирам защо да са изпитания. Тези неща просто се случиха.
– Значи, тогава си сляпа и е крайно време да се събудиш. Не си единствената с проблеми. Тук, в Рул, няма човек, който да не е изгубил поне един свой близък, а някои от нас и повече от един. Със собствените си очи видях как дъщерите ми се строполиха мъртви, но благодаря на бога, че внукът ми бе пощаден. Животът на всички ни е съсипан, но не си ни видяла да се влачим наоколо с оклюмали глави и потънали в самосъжаление. Всички се трудят и това важи и за теб, млада госпожице. А сега си вдигай малкото задниче от леглото, преди да съм те почнала аз.
– Ти не си ми майка – отвърна Алекс, след което си помисли: „Боже, не прозвучах ли като Ели?“.
– И благодаря на господ за това – рече Джес. – Не съм безчувствена, Алекс, но никой тук няма време за самосъжаление – нито ти, нито аз, нито който и да е друг. Долу има едно кученце, което не може да си намери място, защото иска да те види, и освен това ни чака работа.
– Не съм длъжна да те слушам.
– Докато си под моя покрив, ще ме слушаш. – Когато Алекс не отвърна, Джес се наведе над леглото и въздъхна. – Слушай. Не искам да става по този начин. Бих предпочела да се разбираме.
Алекс си помисли, че това сигурно бе вярно, ала Джес изглеждаше непроницаема. С тази нейна праволинейност от нея лъхаше мирис на... така според Алекс ухаеше бялото. Никаква мъгла, никакви сенки, както беше при Крис. Миризмата на Джес беше непроницаема.
– За начало можеш да ме оставиш на мира – отвърна Алекс.
– Това не мога да го направя. Знам, че звучи изтъркано, но ако Том е означавал толкова много за теб, той не би искал да те вижда такава. Както го описваш, той е един много мил, много смел млад мъж и е видял нещо в теб, което го е накарало да те спаси – при това неведнъж. Можеш да се опитваш да се залъгваш, че е било просто рефлекс, че би го направил за всеки и че не е имал друг избор, но запомни едно: накрая, скъпа, той е предпочел теб пред приятеля си. Избрал е теб. – Джес бръсна кичур коса от челото на Алекс. – В Светото писание се казва: „Чрез вярата си той говори даже след смъртта“.[31]
– Какво означава това? – попита отчаяно Алекс.
– Това означава, че трябва да почиташ жертвата на Том. Трябва да почиташ и самия него. Той би искал да те види жива.
– Но животът ми е наказание. – По бузите ù потекоха сълзи. – Всички, които обичам, си отидоха.
– Докато си жива, има надежда – отвърна Джес. – Надеждата означава да си кажеш: ще живея още един ден и затова съм благословена.
– Откъде е тази мисъл?
– От Книгата на Джес – отвърна тя. – А сега ставай. Не допускай страданията на Том да са били напразни.