От дъното на коридора долетя силен, пронизителен крясък и Алекс се сепна, изтръгната от мислите си. Бегълците замлъкнаха, а кучетата заскимтяха, някои дори започнаха да лаят. Крясъкът отекна отново и тогава иззад ъгъла на коридора се появиха двама стражари, които влачеха помежду си един хленчещ и съпротивляващ се възрастен мъж.
– Не, не, нямате право! – проплака мъжът, който беше много стар, почти съсухрен, с ръце като вейки и завързан на възел канап около кръста, за да не се свлекат панталоните му. С внезапен прилив на сили мъжът се изтръгна от ръцете на стражарите и се спусна към един офис. Кучетата изопнаха поводите си докрай, заджафкаха и заритаха с лапи във въздуха. Старецът сграбчи бравата и я завъртя, ала вратата се оказа заключена. По изпитото му лице премина израз на пълно отчаяние, а когато двамата стражари се приближиха към него, той заплака. Старецът се свлече на колене, като костеливите му пръсти останаха впити в неумолимия метал.
– Не можете да ме изхвърлите навън! Нямам си никого, няма къде да отида! – умоляваше ги той, докато стражарите се мъчеха да освободят хватката му. Ала старецът се държеше с непреклонната решителност на пиявица; ужасът бе влял в мишците му неподозирани сили и изнурените мускули на ръцете му се бяха изопнали до скъсване. – Все още мога да работя, все още ме бива за нещо. Моля ви, недейте!
Сред оживения кучешки лай още един стражар се спусна на помощ на своите. С дружни усилия тримата успяха да откопчат ръцете на стареца от бравата, след което поведоха борещия се и крещящ мъж по дългия коридор и за всеобщо облекчение накрая се изгубиха зад ъгъла.
– Божичко – въздъхна мъжът, който бе предложил да покаже на всички какво заслужава тя. Той стрелна Алекс с враждебен поглед. А на Кинкейд рече сопнато: – Трябва да се срамувате от себе си. Той е един от нас, а вие спасявате онези. Какво, по дяволите, я прави толкова специална?
– На първо място – изрече кротко Кинкейд – тя умее да си държи езика зад зъбите.
В края на Т-образния коридор свиха надясно. Тъй като прозорците гледаха на юг, тази част от коридора беше много по-светла. Тук имаше още повече стражари – бе започнала да свиква с вида на тези старци с камуфлажно облекло и пушки – но тогава Кинкейд я поведе към затворената двойна врата вдясно. На табелка от лявата ù страна пишеше СЪДЕБНА ЗАЛА.
– Трябва да почакаме тук няколко минути – рече Кинкейд, след което се отпусна с въздишка в един стол с права облегалка.
Алекс остана права. Устата ù бе пресъхнала, но дланите ù бяха потни.
– Защо трябва да се срещам със Съвета и с Преподобния? Как е възможно да взимат решение за всеки поотделно? Това са прекалено много хора.
– Има-няма петстотин души. Но те не се срещат очи в очи с всеки. С това се занимават командирите, на които са поверени ключовете.
– Ключове ли? Такива, които отварят врати?
– Не, не в прекия смисъл на думата. Свързано е с Библията, с Евангелието на Матей: „и ще ти дам ключовете за небесното царство; и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“[32] Същото схващане като при мормоните само дето ние не сме мормони. Свежда се до това, че Съветът отдава правомощия на определени хора, които могат да взимат ршеения в конретни области, като например: ферми, боеприпаси, снабдяване, хигиена. Питър е от Ърнстови – една от петте фамилии – така че той е командир на милицията. Той е човекът, който решава какви мисии ще бъдат проведени, колко мъже ще участват и всякакви такива неща. Именно той ще се срещне с новопристигналите; ще прецени дали са подходящи за стражарска служба и дали умеят да се бият.
– Значи хората в коридора чакат за среща с командирите?
– Или с техните представители и лейтенанти – хора като Крис.
Веждите ù се сключиха в смръщена гримаса.
– Но нали Крис е внук на Преподобния? Защо и той няма ключ? Как така не е станал командир?
Кинкейд сви устни и отвърна:
– Ами – започна той предпазливо – проблемът е в това, че Крис не е чист гражданин на Рул, роден и отраснал тук. Той е носител на кръвната линия, но родителите му не са... част от града. Те заминаха оттук и историята им е малко... мъглява. Докато Питър е израснал в Рул, по-голям е и има повече опит в тези неща. Това не са единствените причини, но и те стигат.
Откърмен в Рул. Кръвни линии. Изглежда, че Рул беше доста по-затворено и авторитарно място, отколкото бе предполагала.
– Тогава кого приема Съветът?
– Пощадените – деца като теб – както и граничните случаи: хора, които могат да са полезни на града, но командирите не са напълно сигурни. Затова ги изпращат пред Съвета, който трябва да вземе крайното решение. Освен това Съветът приема и хората, които, така да се каже, не се приспособяват много добре.