— Нямаш причина да се чувстваш зле, Райън. Сикард е жива и ето че я открихме.
— Да. Поне е жива и здрава.
— Смяташ ли да съобщиш на родителите й?
— Не засега.
— Имам усещането, че Кели сама ще се свърже с тях.
— Карин.
— Кели. Кити. Карин. Мислиш ли, че ни е казала всичко, което знае?
Райън издаде някакъв звук. В тъмнината не можах да разбера какво искаше да каже.
— Според мен, когато я питахме — отговаряше, но сама не прояви никакво желание да разкаже каквото и да било.
— Направи интересен коментар, докато ти плащаше сметката.
— Какъв? Благодаря за какаото ли?
— Според нея Бриду е била убита.
— От кого?
— Не каза.
— Бих заложил на Смелия Пиер.
— Той я е заплашвал. А Бастараш я е свалял.
Погледнах към Райън. Първо виждах само очертанието на силуета му, след това лицето му бавно се освети от преминаващите светлини. Беше стиснал решително зъби.
— Вече имаш два решени случая, Райън. Случаи, които изглеждаха абсолютно безнадеждни. Ан Жиарден и Кели Сикард. Ако Сикард се окаже права, трупът от река Де Мил Ил ще бъде идентифициран като Клер Бриду. Има напредък.
— Една жива, четири мъртви, две все още се издирват. Да отворим шампанското.
Един камион мина покрай нас. Колата ни се заклати и продължи напред.
Отместих погледа си от Райън. Извадих мобилния си телефон и проверих дали имам оставени съобщения. Хари все още не се беше обаждала.
Роб Потър ми беше звънял в 10:42. Беше приключил с анализа на стиховете и беше стигнал до заключение. Въпреки че бях любопитна да разбера какво е то, реших, че е прекалено късно да му се обаждам.
Облегнах се назад и затворих очи. Мислите ми подскачаха като пинг-понг, докато колата се носеше в тъмнината.
Защо Хари не се обаждаше? В съзнанието ми се появиха тревожни образи. Горилата в студиото на Кормиер. Имейлът с цитат от „Дет“ и анонимното телефонно обаждане. Двамата, които се навъртаха около апартамента ми.
Чийч и Чонг. Мълали и Бабен.
Ами ако Хари не беше тръгнала по свое собствено желание?
Изобщо да не ти минава през ума подобно нещо, Бренан. Все още не. Ако Хари не се обади до утре, помоли Райън и Хипо да попритиснат Мълали и Бабен.
Беше ли Обелин жива и поддържаше ли редовна връзка с Бастараш? Защо го правеше? Той й беше счупил ръката и я беше подпалил. Ако е така, защо беше инсценирала самоубийството си?
До какви изводи беше достигнал Роб? Бяха ли всички стихове написани от един и същи човек? Еванджелин ли беше авторът? Ако това беше така, Обелин ли беше платила на издателска къща „О’Конър“, за да ги издаде? И защо бяха анонимни? Дали Бастараш не я беше тормозил така жестоко, че тя е криела всичко, което е вършела?
Дали Обелин наистина беше видяла с очите си убийството на Еванджелин? Ако това беше вярно, то кой я беше убил? По това време Бастараш е бил младеж. Той имал ли е някаква връзка с убийството? Каква?
Какво беше станало с трупа на Еванджелин? Дали не бе завършила в някой неизвестен гроб като момичето на Хипо, скелетът от остров Шелдрейк? Кое беше момичето на Хипо? Щяхме ли изобщо някога да разберем това?
Бастараш ли беше убил Кормиер? Или Пиер беше свършил това? Някой от тях ли беше ликвидирал Клер Бриду? И ако е така, защо? Някой от тях ли беше убил и Клодин Клоке? А Фийби Куинси? А момичето, чийто труп беше изхвърлен на брега при Дорвал? А момичето, открито в река Лак де дьо Монтан?
Тези момичета убити ли бяха? Мъртви ли са Клоке и Куинси? Ако не, то тогава къде са?
Имаше твърде много „ако“ и „защо“. И къде, по дяволите, беше Хари?
Когато пристигнахме при „Черният коридор“, заварихме Хипо да пуши на тротоара.
Райън драсна клечка кибрит и също запали цигара, докато аз започнах да преразказвам разговора ни с Кели Сикард/Карин Питре.
Хипо слушаше, брадичката му се движеше нагоре-надолу като на кукла, която си мърда главата.
— Отново разпитах персонала — заяви той, когато приключих с разказа. — Пуснах ги да си ходят преди около час. Предупредих ги да не напускат града.
— Обади ли се в затвора? — попита Райън.
Хипо кимна.
— Адвокатката на Бастараш се е разпищяла до небето. Ако не открием доказателства, които да позволят това копеле да бъде обвинено, още утре сутринта ще го пуснат от затвора.