Пепел от кости

— След това потърсих идиосинкратични реторични похвати, които се срещат както в стихотворение „И“, така и в стихотворение „Н“, както и други статистически значими лексикални и граматични съвпадения. Разбираш ли какво ти говоря?

— Дотук, да.

— Чуй този откъс от стихотворение „И“:

„В късната сутрин вървя под лъчите, будна и чувстваща, както никога досега. Топло сияние ме обгръща и казва на всички: «Аз съм любов»! Усмихвам се, мой е целият свят.“

Думите, които идваха от миналото ми, сякаш спираха дъха ми.

Оставих Роб да продължи:

— А сега чуй този стих от стихотворение „Н“:

„Сама на света, тя е скрита в сянка, жената що нявга бе млада. Оглежда се и вижда как младите кости превръщат се в пепел.“

— И в стихотворение „И“, и в стихотворение „Н“ метриката е еднаква.

— Същата, която Лонгфелоу използва в поемата си „Еванджелин“. Приятелката ми я обожаваше.

— Тази метрика е типична за епическата поезия. Сама по себе си еднаквата метрика не е особено значима. Много по-интересно е, че и в двете стихотворения се появяват едни и същи грешки. И в двете думата „universe“ е написана без крайното „е“.

— Univers. Както се пише на френски.

— Oui. А сега да се върнем обратно на географията. Твоята приятелка е от Акадия, Ню Бранзуик. Прекарвала е известно време в Южна Каролина. Чуй стихотворението, което е дало заглавието на стихосбирката „Кости, превърнати в пепел“.

— За какво да внимавам, докато слушам?

— Местен диалект. Можеш да го откриеш най-вече в стихотворение „Н“.

Роб започна да чете бавно:

„Със смях три девойки се движат безгрижно, вървят към реката. Едната се скрива зад елата огромна, а другите тръгват, без да я чакат. А после със скок и с вик, и със смях трите се прегръщат, забравили всичко. И движат се трите през гората вековна в жаркото лято, що трае вовеки. Но не и таз, дето страда. Сама ще пътува през тъмните сенки и никой друг вече не ще да я види. Косата й златна като листата на дъба в дълбоката есен, очите — зорници. Устата — червена череша. Страните — алени рози. Млади кости, превърнати в пепел.“

— Същата метрика — отбелязах аз.

— А какво ще кажеш за думите, които използва? Ти си живяла и в Ню Бранзуик, и в Южна Каролина.

— Изразът „гората вековна“ е взет направо от Лонгфелоу.

— И се отнася до Акадия. Поне в „Еванджелин“. Нещо друго?

Погледнах към набързо нахвърлените си бележки.

— „Dayclean“ на негърското наречие в Южна Каролина означава „зора“. А на Юг думата „ailing“ се използва за човек, който страда.

— Точно така. Употребата на тези две думи ни насочва към Южна Каролина.

Поет, който е свързан едновременно с Акадия и Южна Каролина. Поет, който е бил повлиян от поемата на Лонгфелоу „Еванджелин“. Човек, който пише на английски, но родният му език е френски. Ето какво означава лингвистичен пръстов отпечатък.

Мили боже! Хари се оказа права. „Кости, превърнати в пепел“ беше написана от Еванджелин.

Ядосах се ужасно. Още една лъжа. Или поне прикриване на истината. Нямах търпение да се изправя пред Обелин и да й задам някои въпроси.

Роб започна да говори отново.

Думите му ме накараха да замръзна на мястото си.

38

— Чакай — трябваше ми известно време, за да дойда на себе си. — Повтори.

— Добре. Казах, че родният език много често излиза на преден план, когато човек е под стрес. Тогава вероятността да се правят грешки при словообразуването е много по-голяма, защото емоциите напират и се изразяват чрез родния език. В това стихотворение тези емоции вероятно са породени от ужаса на присъстващите, от невероятните и въпреки това живи образи на телевизионния екран на горящите жертви, които скачат от сградата, обречени на смърт.

— Прочети стиховете отново.

Това не беше възможно. Роб не би могъл да изговори думите, които смятах, че съм чула. Роб отново прочете следното:

„I see the terror that comes from hate Two towers fall while men debate Oh where is God? Even brave people, chair, blessed by fire, Jet to death!“

„Виждам ужас, породен от омраза. Кулите падат, а хората спорят. О, боже, къде си? Дори смели хора, столове, дарени от огън, струят към смъртта!“