Выбрать главу

— Какво се случи с Еванджелин?

— Защо не ни оставиш на мира?

— На мира? Кого да оставя на мира? Еванджелин ли?

— Моля те.

— Какво се случи с Еванджелин?

От гърлото й се изтръгна ридание.

— Съпругът ти ли я уби?

— Ти си луда. Защо говориш такива неща?

— Или някоя от неговите горили?

— Дейвид не би позволил на никого да я нарани! Та той я обича!

Обелин закри устата си с ръка. Очите й се разшириха от ужас.

— Тя е жива — казах го съвсем тихо.

— Не. — Звучеше отчаяно. — Дейвид обича спомена за нея. Стиховете й. Сестра ми беше прекрасен човек.

— Къде е тя?

— Остави я на мира.

— Аз ли я тормозя?

— Само ще й причиниш болка. Само ще я нараниш.

— Тя при онзи мъж ли е?

Спомних си думите на Обелин, които ми беше казала по-рано. Как точно се беше изразила? Дейвид и този мъж имаха нужда един от друг.

— Тя няма да иска да те види.

— Той я крие, нали така?

— Pour l’amoir du bon Dieu!

— Какво? Да не би мъжът ти да е разменил сестра ти за Клодин? Имал е нужда от нещо по-младо?

По лицето на Обелин се изписа гняв. Когато заговори, гласът й бе станал по-суров дори и от моя.

— J’vas t’arracher le gorgoton! Ще ти изтръгна гръкляна!

Впихме поглед една в друга, но аз първа отвърнах очи. Дали в мен не се прокрадваше известно колебание? Отвън се чу шумът на двигател. Усили се. Спря. След малко входната врата се отвори. После се затвори. Стъпките преминаха през вестибюла и Райън влезе в трапезарията.

— Готова ли си да тръгваме?

— Абсолютно.

Ако начинът, по който го казах, удиви Райън, не го показа.

— Ами Клодин? — попитах, докато прибирах бележките и телефона в чантата си.

— Социалните служби идват след мен.

— А Бастараш?

— Оставих го на полицията на Троа Ривиер. Те ще го поемат. Изглежда се е отправил към Монреал.

— Хипо?

— Днес по-късно ще излети за Тракади. Има намерение да притисне Мълали и Бабен и да провери някои неща, които открихме в папките на Бастараш.

Обърнах се към Обелин:

— Това е последният ти шанс.

Тя не каза нищо.

Опитах се последните ми думи да прозвучат колкото се може по-заплашително.

— Запомни това, Обелин. Няма да спра, докато не открия сестра ти. И ще направя всичко по силите си, за да съм сигурна, че съпругът ти ще бъде обвинен в отвличане, насилие над деца, експлоатация на деца и всичко друго, което може да ти дойде наум.

Обелин заговори тихо. В гласа й се долавяше тъга:

— Знам, че искаш да направиш добро, Темпи, но вместо това ще нараниш много хора. Ще нараниш хората, които се опитваш да предпазиш, и тези, които са им помагали. Горката Сесил е щастлива тук. За нея социалните служби ще се окажат истински кошмар. А ако откриеш Еванджелин, само ще й причиниш болка. Нека Бог те благослови и ти прости.

Кротките, но силни думи на Обелин ме накараха да забравя гнева си. Започнах да я моля:

— Моля те, Обелин, моля те, кажи ми това, което ми е необходимо, за да мога да предам мъжа, който нарани Еванджелин и Сесил на правосъдието! Моля те, направи го!

— Не мога да кажа нищо повече — тихо отвърна тя, без да вдигне поглед към мен.

39

Докато прекосявахме бързо Ил д’Орлеан, разказах на Райън за разговорите ми с Клодин и Обелин.

— Поставила си я под двоен обстрел. — Райън наистина беше впечатлен. — Мъжът ти е мръсен бандит. Сестра ти е била вързана и снимана гола.

— Обелин твърди, че Дейвид няма вина за нищо от това, в което го подозирам, и че той всъщност е помогнал на някои от момичетата. Спомни си разговора ни с Кели Сикард.

— Кого обвинява тя?

— Бивш служител на свекър й.

— Кой е той?

— Не знае или не иска да съобщи името му. Казва, че Дейвид го е уволнил през 1980 година. Факт е обаче, че някой е убил тези момичета и единствената ни следа води към Бастараш. Не можем да не обърнем внимание на това.

Райън зави към рампата. Последва кратко спускане, колата намали скоростта си и вече бяхме на магистрала двайсет. Замълчах, не исках да преча на Райън, докато шофираше.

Мислите ми се насочиха към събитията от последните двайсет и четири часа. Дейвид Бастараш. Кели Сикард. Клодин Клоке. Подгизналото и подпухнало от водата тяло на Клер Бриду.

Хари. Вече беше сряда. Не я бях виждала от неделя вечер. Не я бях чувала, откакто се обади на мобилния ми телефон в понеделник сутринта.