Мало твърдеше, че Мод е приела свръхдоза, докато е живяла в къщата му. Според версията на Сарду обаче, Мало я е удушил, защото е заплашвала, че ще си тръгне. Също както и при случая с Бриду преди осем години, Сарду получил заповед да изхвърли трупа й. Тъй като се чувствал недосегаем, верният служител просто изминал няколко преки и изхвърлил Мод от пристана за лодки при Боа дьо Л’ил Бизар.
НСЛМ — 57748. Момичето на Хипо. Засега скелетът от остров Шелдрейк ще бъде погребан в гробището на прокажените в Тракади под железен кръст, на който няма да бъде изписано никакво име. Но работя с един специалист по история на Акадия. Надяваме се, че ако имаме късмет и се постараем, ще разберем коя е тя. В лабораторията във Вирджиния успяха да изолират ДНК от костите й. Може би един ден ще успеем дори да намерим неин роднина.
Вратата на лабораторията се отвори и прекъсна мислите ми. Хипо влезе. Носеше кафе и книжна кесия с гевреци. Докато мажехме сиренето с пластмасовите ножове, му разказах всичко, което бях научила за историята на Еванджелин.
Оказа се, че съм била права. Лорет Ландри беше работила в лазарета и беше загубила работата си при затварянето му през 1965 година. Няколко години по-късно се разболяла от проказа. Семейството до такава степен нямало доверие на държавните институции, че скрило Лорет при дядо Ландри. На четиринайсетгодишна възраст Еванджелин трябвало да издържа семейството и едновременно с това да се грижи за майка си.
Докато Лорет била жива, Еванджелин живеела в дома си и през деня работела в къщата на бащата на Дейвид — Хилари Бастараш. Когато майка й починала, тя отишла да живее в къщата, в която работела.
По това време Пиер Мало, незаконният син на Хилари, също живеел там. Мало принудил Еванджелин да му позира, като я заплашил, че ще си изгуби работата. Дейвид Бастараш вече бил влюбен в Еванджелин. Възмутен от действията на брат си, той се заклел, че ще го уволни и изхвърли веднага щом поеме контрол над семейния бизнес, както му бил обещал баща му.
Въпреки че научих доста неща за Бастараш, този човек така си и остана загадка за мен.
— Обясни ми, Хипо. Как може съвременен човек да разсъждава по този начин?
Хипо продължи да дъвче, докато обмисляше отговора на въпроса ми.
— Всяко дете в Акадия израства с разкази за това как предците му са били гонени и депортирани от страната. Мисълта за Le Grand Derangement все още ни преследва като народ. И това не е просто отминала история. Акадците смятат, че културата им е под непрекъсната заплаха от страна на враждебния англоезичен свят.
Оставих го да продължи.
— Как можеш да поддържаш живи обичаите си и езика си, когато децата ти гледат американски сериали и слушат „Ролинг Стоунс“? Когато братовчедите им, които живеят в града, едва могат да изрекат няколко думи на френски?
Приех, че това е реторичен въпрос, и не отговорих.
— Ние акадците сме научени да пазим идентичността си, независимо какво ни поднася животът. Как успяваме ли? Отчасти с изключителния си инат. Отчасти — като придаваме изключително значение на всичко наше. Нашата музика. Нашата храна. Нашите празници. Дори нашите страхове.
— Но сега не сме в началото на деветнайсети век — казах аз. — Дори не сме в шейсетте години на миналия век. Как е възможно Бастараш до такава степен да няма доверие на болниците и държавните институции?
— Бастараш е истински акадец. Освен това бизнесът му е на ръба на закона. На всичко отгоре е и фамилно обременен. Отвратителен баща. Перверзен брат. Застреляна майка. Получил е образованието си вкъщи. — Хипо сви рамене. — Изглежда, истински е обичал приятелката ти. Не е искал да бъде наранена. Направил е това, което е смятал, че е най-добре, за да я предпази.
За едно нещо Мало беше прав. Що се отнася до отношението към болестта на Еванджелин, Обелин и Бастараш наистина живееха в средновековието. Също като монахините отпреди век, Обелин се беше принесла в жертва на проказата, беше се съгласила на брак без любов, само за да може да се грижи за сестра си. Заедно с Бастараш бяха укривали Еванджелин.
— Обелин излъга, че е присъствала на убийството на сестра си само за да се отърве от мен — заявих аз. — Освен това е накарала всички да повярват, че Бастараш е виновен за счупената й ръка и за пожара.
— А той не е ли бил? — Хипо чоплеше нещо с нокът по зъбите си.