Въпреки силните поражения имаше достатъчно запазена структура, която да потвърди, че останките принадлежат на човек от мъжки пол. Лонното съчленение, както и напредналият стадий на артрит показваха, че възрастта на скелета съответстват на деветдесет и три години.
Полът и възрастта съответстваха на предполагаемата жертва. Ортопедичната протеза имаше същия сериен номер. Знаеше се кой живее на този адрес. Знаеше се също така, че има навика да пуши в леглото. Това ми стигаше. От тук нататък го поемаше следователят. Преди да стане три часът, успях да напиша доклада си и да го предам на секретарките да го препишат на чисто.
Няма правило, според което трябва да ме предупредят, когато пристигне някой скелет. Обикновено случаят се възлага на един от петимата патолози в лабораторията и чрез него стига до мен. Но този път бях помолила да ме предупредят, когато пристигнат костите от Рамуски, изпратени от Брадет. Проверих какво са получили в моргата, в случай, че са забравили за уговорката ни.
Нищо.
Костите на Женвиев Дьосе бяха третият комплект останки, които бях оставила да врат през нощта. Използвах щипци с дълги дръжки и извадих черепа, таза и няколко дълги кости. Прекарах следващия един час, опитвайки се да отстраня меките тъкани. Бяха станали жилави като кожата на алигатор, така че не успях да постигна много.
Тъкмо връщах обратно кошницата с останките на Женвиев в съда за варене, когато вратата на лабораторията се отвори.
Разбира се. Райън винаги съумяваше да се появи, когато не изглеждах добре. Очаквах да пусне някоя шега за провисналата ми от парата коса или за това, че ухая на одеколон с мирис на задушена плът. Нищо подобно не направи.
— Извинявай, че не донесох Чарли снощи.
— Няма проблем.
Поставих капака от неръждаема стомана върху съда за варене и проверих температурата.
— Лили. — Прозвуча като обяснение.
— Надявам се, че не е нещо сериозно. — Опитах се да отстраня косата от лицето си с ръкава на бялата си престилка.
— Ще мина довечера. — Райън побутна с пръст скелета на масата зад мен. — Това моето момиче от реката ли е?
— Да. — Приближих се до масата. Държах мокрите си мазни ръкавици далече от себе си. — Млада е. Между петнайсет и осемнайсет. Със смесена расова принадлежност.
— Разкажи ми по-подробно.
— Щях да твърдя, че е бяла, ако не бяха предните й зъби. Носният отвор е тесен и заострен в основата, коренът на носа е висок, скулите не са особено широки. Но всичките й осем резеца приличат на лопати.
— Какво искаш да кажеш?
— Твърде вероятно е да е от смесен произход, да има азиатска или индианска кръв.
— От коренното население, така ли?
— Да, или японска, китайска, корейска. Нали се сещаш — азиатска?
Райън не обърна внимание на шегата.
— Покажи ми.
Обърнах черепа на момичето така, че да се вижда горното съзъбие.
— При всеки от четирите плоски предни зъба ръбът по външния периметър на повърхността откъм езика е издаден. — Взех челюстта в ръце и му показах такъв издаден ръб. — Същото е и при долните зъби.
Поставих челюстта обратно на масата.
— Направих измервания на черепа и ги вкарах в програмата Фордиск 3.0. В метрично отношение жертвата е смесица между бялата и монголоидната раса.
— Бяла и индианка.
— Или азиатка. — Прозвучах като учителката, която поправя тъпия ученик. — Интересуваш ли се от доказателствата за възрастта й?
— Кажи ми най-важното.
Посочих му един по-груб участък в основата на черепа.
— Базиларната структура е сраснала.
— Мъдреците не са пробили напълно — забеляза Райън.
— Точно така. Третите кътници са израснали, но все още не са се подравнили в зъбната редица.
Преместих се в другия край на масата и прокарах пръста си по неправилната линия, която се извиваше под горния край на дясната тазова кост.
— Хълбочният гребен е частично сраснал.
Взех едната от ключиците и му показах подобна неравност в частта откъм гърлото.
— Същото е състоянието на медиалните епифизи на ключицата — посочих костите на ръцете и краката. — Краищата на дългите кости, които все още нарастват, са в различна фаза на срастване.
— Нещо друго?
— Била е висока около един и шейсет.
— Това ли е всичко?