Минах покрай ксероксите и отново валидизирах картата си. Стъклената врата се отвори шумно и влязох в крилото по съдебна медицина.
Таблото показваше, че четирима от петимата патолози са на работните си места. В квадратчето до името на Майкъл Морин пишеше: Temoignage: Saint-Jerome. Свидетелски показания в Сен Жером.
Ламанш беше на бюрото си, съставяше списък със случаите за сутрешното събрание. Въпреки че минах покрай вратата му, той остана наведен над книжата си.
Продължих по коридора покрай лабораториите по патология, хистология и антропология/одонтология вляво и кабинетите на патолозите вдясно. Пелетие, Сантанджело, Айерс. Моят кабинет беше последният в редицата.
Още мерки за сигурност — добрата стара ключалка с ключ.
Бях отсъствала един месец. Кабинетът ми изглеждаше все едно ме е нямало откакто сме се нанесли в сградата.
Миячите на прозорци бяха преместили снимките на дъщеря ми Кати и останалите предмети, които държах за спомен от дъската под прозореца и ги бяха сложили върху шкафа с папки. След това чистачката, дошла да изчисти пода, беше поставила кошчето и две саксии с цветя на дъската, която за нейно удобство се оказала празна. Нови гащеризони и ботуши за работа на местопрестъпление бяха натрупани на един от столовете. На другия бяха метнати чисти бели престилки. Ламинираната репродукция на Дюбюфе беше паднала от стената и бе повлякла поставката за моливи.
На бюрото ми бяха натрупани материали, получени по пощата и препратени от секретарките. Писма. Брошури. Реклами. Освен тях успях да идентифицирам следното: осъвременен списък на вътрешните телефонни номера; четири пакета от отдела по фотография d’identite judiciaire /за съдебна самоличност/; два медицински картона и два комплекта рентгенови снимки, направени преди смъртта на жертвата; един брой на Voir Dire — клюкарският вестник на НЛСМ, и три формуляра с искане за антропологичен анализ.
Събрах разхвърляните моливи и химикалки, седнах на стола си, разчистих малко място на бюрото и прегледах първия формуляр, в който се искаше да направя експертиза.
Патолог: М. Морин. Разследващ полицай: Х. Перон. Полицейско управление на Монреал — ПУМ. Преди се наричаше Полиция на градската управа на Монреал — ПГУМ. В ПУМ работят момчетата, които отговарят за града. Ново название, същата работа. Nom: Inconnu. Име: Неизвестно. Прескочих информацията, дадена от НЛСМ, моргата и полицията, и се насочих направо към обобщението на известните до този момент факти.
При изкопни работи за строеж на запад от центъра булдозерът се е натъкнал на части от скелети. Бих ли могла да определя дали това са човешки кости? Ако са човешки, то за колко души става въпрос? Кога е настъпила смъртта? Ако това е станало скоро, мога ли да определя възрастта, пола, ръста и да опиша индивидуалните особености, съответстващи на всяка група кости? Мога ли да определя причината за смъртта?
Типични въпроси към съдебномедицинския антрополог.
Следващият формуляр също идваше от градската полиция — ПУМ. Патолог беше Емили Сантанджело и тя координираше цялата информация за трупа, получена при изследванията. Този случай включваше пожар в една къща, обгорял труп и зъбна протеза, разтопена до такава степен, че не можеше да се идентифицира. Задачата ми беше да установя дали има или няма съответствие между обгорелите останки и деветдесет и три годишния мъж, за когото се знае, че живее на този адрес.
Трети формуляр. От река Лак де дьо Монтан близо до остров Ил Бизар е бил изваден подпухнал и силно разложен труп.
Патологът Ламанш не могъл да установи нищо друго, освен че жертвата е жена. Зъбите били на мястото си, но в Канадския полицейски информационен център — КПИЦ, който съответства на американската Национална информационна система — НИС, не можели да се открият никакви данни. Дали мога да определя възрастта и расовата принадлежност? Ще прегледам ли костите, за да проверя дали има следи от травми?
За разлика от първите два случаят на Ламанш идваше от ППК. Полицията на провинция Квебек.
Един град — две полицейски управления. Звучи сложно. Всъщност не е.
Монреал е остров, част от архипелаг, който започва от мястото, където се сливат реките Отава и Сейнт Лорънс. Най-южната му точка се определя от мястото, където Сейнт Лорънс се влива в океана, а най-северната от — река Де Прери.
Малкият остров е дълъг петдесет километра и широк от пет до петнайсет километра, по-тесен в краищата и по-широк в средата. Най-забележителното нещо там е Мон Роял, вулканична скала, висока цели 231 метра над морското равнище. Жителите на Монреал наричат това малко възвишение la montagne. Планината.