— Ако искате, можем да направим почивка — поколеба се стажантката.
Възрастната жена поклати уморено глава.
— Просто изпитвам безкрайна болка, че не ми остана нито едно от момичетата — плачеше тя. — Чувствах се ужасно, когато почина майката на Нора. Макар и да знаех какъв живот водеше, колко тежко й беше. Можеше да свърши само по един начин. Но тогава си мислех, че ще ми остане Нора. А сега и тя ме напусна.
Тинтин стана от коша и приближи масата, на която двете седяха. Фредрика бързо си отдръпна краката. Никога не беше обичала котки.
— Майката на Нора тръгна по лош път много рано — започна да разказва Маргарета. — Много рано. Всъщност още в горния курс, веднага след смъртта на баща й. Попадна в лоша компания, прибираше се ту с един, ту с друг приятел. Направо побеснях, когато реши да не продължи в гимназията, а да работи. Намери си работа в една захарна фабрика, която отдавна е затворена. Но не се справи и я уволниха. Мисля, че тогава започна да проституира и да взема твърди наркотици.
В семейството на Фредрика често се повтаряше старата поговорка, че „у всяка жена, на всяка възраст, живее една майка“. Чудеше се дали важеше и за нея. А също и какво би казала самата тя, ако собствената й дъщеря зарежеше училището, започнеше да работи във фабрика, а по-късно и да проституира.
— Кой е бащата на Нора? — попита предпазливо Фредрика.
Маргарета се засмя горчиво и изтри сълзите си.
— Да, това е въпросът. Буквално би могъл да бъде всеки. Дъщеря ми не спомена кой е, когато се роди Нора. Присъствах на раждането. Трябваше да минат няколко часа, преди да й се прииска да прегърне бебето.
Слънцето временно се скри зад облак и в апартамента се смрачи. Фредрика почти мръзнеше на мястото си.
— Нора беше най-нежеланото дете — шепнеше Маргарета. — Майка й я мразеше още в утробата, обикаляше и искаше да направи спонтанен аборт. Но не се получи. Нора се появи на бял свят.
Фредрика почувства как подът под нея почти се продъни.
— Нежелано — повтори тя бавно.
Веднага видя пред себе си снимките на убитата Лилиан Себастиансон. Някой беше написал на челото й „нежелана“. „Нежелана.“ Фредрика преглътна.
— Чувстваше ли се такава, когато порасна, имам предвид нежелана? — попита тя и се опита да не звучи прекалено настоятелно.
— Да, естествено — въздъхна Маргарета. — Първите две години живееше почти само при мен, защото майка й не я искаше, но после социалните служби се намесиха и настояха да бъде преместена в приемно семейство. „Истинско семейство“, както се изразиха.
Маргарета се хвана здраво за плота на масата.
— Момичето щеше да се чувства добре при мен — продължи старицата с остър глас. — Много по-добре, отколкото да се мести от семейство в семейство. Винаги беше добре дошла, но какво от това. Нямаше шанс да се превърне в човек, след като много други й го отнемаха.
— В Умео ли живеехте през цялото време? — попита Фредрика.
— Да, през цялото време. Невероятно е как някой можеше да живее на толкова много места в един и същ град както Нора, но така си беше. Единствено ме радваше това, че поне успя да завърши гимназия. Е, избра някаква странна програма със социален профил, но училището я научи на някакъв ред.
— Намери ли си работа след това?
— Ами как да ви кажа — въздъхна Маргарета. — И тя като майка си започна да залита встрани: да пие прекалено много, да излиза често, да общува с прекалено много мъже. Никога не успя да се задържи на работа. Непрекъснато изглеждаше измъчена и нещастна. Докато не срещна онзи мъж.
Фредрика притаи дъх.
— Спомням си кога се случи това, защото в същата година брат ми се ожени за трети път. Беше преди седем години.
Котаракът Тинтин се надигна от пода и се сгуши в скута на стопанката си. С уморени ръце тя започна да гали козината на гърба му.
— Първо си помислих, че най-сетне е попаднала на някого, който си струваше — размърда паметта си Маргарета. — Накара я да спре да пие и да прекрати дрогата. Като за начало беше фантастично, почти като в приказката за Пепеляшка. Бедното момиче намира своя принц и се спасява от мизерния си живот. Но после… всичко се промени. И честно казано, направо се ужасих.
Фредрика сбърчи вежди.
— Така и не се срещнах с него — набра изведнъж кураж Маргарета. — По-добре да ви го кажа веднага, за да не се надявате да измъкна куп снимки или нещо подобно.