— И без тях информацията ви е достатъчно важна — побърза да я увери Фредрика, но вътре у нея разочарованието растеше. Надяваше се да напусне дома на Маргарета поне с някаква улика за заподозряния.
Старицата се протегна. Фредрика забеляза, че й харесваше да бъде център на вниманието.
— Срещна мъжа в ранната пролет през онази година. Не знам със сигурност как са се запознали, струва ми се, че й помогна случайно в някаква конфузна ситуация на улицата.
— Нора също ли проституираше?
— Не, не — подразни се Маргарета, — не беше задължително, за да е част от подобна среда.
Фредрика леко се поколеба, но замълча. Искаше й се старицата по-бързо да разкаже историята си. Желанието й беше удовлетворено почти незабавно.
— Веднага ми сподели за него. Каза, че бил психолог, много талантлив и красив. Обичал да й повтаря, че е „избрана“, „специална“ и че заедно ще постигнат нещо голямо на този свят. Превърна се в нов човек. Известно време си мислех, че е попаднала в някаква секта. Разбира се, добре беше да вкара малко ред в живота си, но точно тогава се намираше в много тежка депресия и посланието на мъжа към нея беше принципно: „Вземи се в ръце, ще успееш, само да поискаш“. И когато по-късно не се оправи достатъчно бързо… — Маргарета замълча. Няколко пъти си пое дълбоко дъх. — Когато по-късно не се оправи достатъчно бързо, търпението му се изчерпа и й причини нещо ужасно.
По бузите й отново започнаха да се стичат едри сълзи. Стигаха до брадичката й и закапаха върху козината на Тинтин.
— Молех се да го напусне — плачеше жената. — И тя в крайна сметка го направи. След като я изгори жестоко. Напусна го, щом се прибра от болницата.
— Изгорил я е? — прошепна Фредрика.
— С кибритени клечки — отвърна Маргарета. — Вързал я здраво за леглото и ги палел една след друга.
— Не отидохте ли в полицията? — упорстваше Фредрика, почувствала се зле от разказа на Маргарета.
— Естествено, че го направихме, но не помогна. Затова Нора трябваше да се премести от града под защитена самоличност.
— Имате предвид, че не е бил осъден за постъпката си, въпреки тежките последици за внучката ви.
— Не знаехме кой е — рече Маргарета с остър, треперещ глас. — Разбирате ли? Нора дори не знаеше името му. Беше й казал само да мисли за него като за мъжа. Не се срещаха никъде другаде, освен в апартамента на внучката ми.
Фредрика се опита да асимилира чутото.
— Тя не знаеше как се казва, къде живее, къде работи?
Маргарета кимна безмълвно.
— Но какво й е обещал, че ще постигнат заедно, какво й е казал, че ще направят?
— Ще накажат всички жени, неспособни да обичат децата си и предпочели да се отърват от тях — шепнеше бабата. — Точно така беше постъпила майката на Нора — беше се опитала да я отхвърли, а после отказа да я обикне.
Казват, че Стокхолм е една от най-красивите столици на света. Но Алекс Рехт не можеше да го разбере от прозореца на кабинета си. Нямаше представа колко минути е седял, загледан навън. Обичаше да го прави, когато размишляваше. А след като Фредрика току-що бе докладвала по телефона за срещата си, той несъмнено имаше върху какво да мисли.
— Наказва ги, както ни каза и Нора — беше извикала по телефона стажантката, за да я чуе, въпреки лошото покритие. — Наказва ги, защото по някакъв начин са наранили децата си. Защото при някакви обстоятелства са ги отхвърлили. Момичетата го следват, защото самите те са си изпатили. Това е отмъщение, Алекс.
— Но — възрази той объркано — не разполагаме с данни някой от родителите да е причинил злина на детето си. Нито Лилиан Себастиансон, нито бебето са били малтретирани в дома си. — После изтръпна. — Освен ако Габриел Себастиансон не е блудствал дори със собствената си дъщеря — добави бързо Алекс.
Фредрика запротестира.
— Пак щеше да има проблем. Наказва майките, а не бащите. Майките са допуснали някаква грешка.
— Но ако една майка предпочете да не спаси дъщеря си от опитите за насилие на бащата, трябва да се сметне за съучастник в престъплението, нали?
Фредрика се замисли.
— Може би. Тогава остава въпросът как ги открива.
— Как ги открива ли?
— Как иначе ще знае, че точно Лилиан Себастиансон е в беда? Никой не е съобщил за нещо подобно. А бебето? Как е научил за тормоза над него, ако изобщо някой го е тормозил?