— Как така? — попита Алекс.
— Там е отраснала. Живяла е в този дом, докато завърши гимназия, и после се е преместила. Разбирате ли, хладнокръвното копеле е оставило мъртвото й бебе в стария дом на родителите й, продаден преди повече от петнадесет години.
Педер Рюд кипеше от гняв в колата. Беше събота по обед, а се намираше в такова задръстване по посока Кунгсхолмен. Почивен или делничен ден — нямаше никакво значение, станеха ли тежки катастрофи, веднага опашките от коли нарастваха.
Почти му се замая главата, щом се замисли за изминалата седмица. Изобщо не бе допускал, че случаят с изчезналата Лилиан Себастиансон ще прерасне в подобен ужас. Две убити деца за толкова кратко време. Беше ли работил някога над подобен случай?
Смърдящите коли, които минаваха на една боя разстояние от неговата, го стряскаха. Но повече се изнервяше от това, че за последния час не беше свършил почти нищо. Единствената добра идея за целия ден бе да издирват Моника Сандер под името й, преди да бъде осиновена. А то беше Йелена Скорц.
Педер беше разпитал накратко и родителите на Натали Грегешдотер, както и бабите и дядовците по бащина и майчина линия. Никой не се сети за някого, който да им мисли злото.
— Помислете си наистина добре — беше настоял Педер. — Върнете се назад в миналото. Потърсете и най-малката несправедливост, останала неизяснена.
Не, не, никой от тях не си спомни и най-малката, незначителна подробност.
После всичките му разпити бяха прекъснати внезапно от новината за намереното тяло на Натали в банята в Брома. Първо се наложи да се върне при родителите й, после го изпратиха да охранява началния оглед на мястото, където беше открит трупът. И този път нямаха представа за местопрестъплението.
Поне им се изясни как убиецът отнемаше живота на жертвите си, а това ги ориентираше приблизително какво търсеха. Повиканият съдебен лекар констатира почти веднага, че Натали има малък белег по средата на главата, който вероятно бе от смъртоносна инжекция. По-късно аутопсията го беше потвърдила, но първоначално разследващият екип работеше по тезата, че и това дете е убито от свръхдоза инсулин, този път инжектиран в главата през фонтанелата. Това ли се беше опитал да направи и с Лилиан, но не бе успял да пробие черепната кост?
Имаше и други прилики. Натали също беше открита гола и почистена с някакъв алкохол. На челото й се мъдреше същият надпис: „нежелана“. Тя обаче лежеше свита като ембрион, а не по гръб като Лилиан. Педер се чудеше дали това бе от значение.
Озадачаваше го и думата „нежелана“. Току-що бе обсъдил въпроса с Алекс. Думите „нежелана“ и „отхвърлена“ непрекъснато се споменаваха в разследването, но привидно нито едно от децата не беше нито нежелано, нито отхвърлено.
Опашката от коли бавно се нижеше напред, бавно чезнеше. Педер се чувстваше ужасно. Идеята да опита да се свърже с американския психолог му се беше сторила толкова уместна. А приятелят му наистина се оказа добра връзка. Или поне така му се стори. Но впоследствие беше започнал да се колебае. Сякаш бе пропилял времето да шофира до университета и обратно. Приятелят му се надяваше психологът да им отдели малко време след лекцията, но той се беше държал много студено и отблъскващо. Макар и полицията да работеше върху случай от подобен смущаващ характер, психологът намекна твърде нелюбезно, че е доста нескромно от страна на Педер да мисли, че може да се появи и да му задава въпроси. Личеше му, че действително не желае да се ангажира с някакъв странен, местен полицейски случай, а иска по-скоро да се отправи към вила „Шелхаген“ за обед.
За съжаление беше потвърдил всичките предразсъдъци на Рюд както за психолозите, така и за американците. Глупави, мудни и необщителни. Неприятни типове. Направо изхвърли визитката му и се махна. Идиот.
Най-сетне задръстването се отприщи. Педер натисна по-силно педала на газта и се насочи право към полицията.
Точно в този момент звънна мобилният му телефон.
Рюд зяпна от учудване; търсеше го американецът.
— Наистина съжалявам, че трябваше да ви отблъсна толкова брутално — започна да се извинява той. — Нали разбирате, ако бях предложил на вас и колегите ви услугите си, нямаше да остане нито един студент, който да не си помисли, че това се отнася и за него. А честно казано, целта на лекциите ми не е тази.
Педер, който не разбра дали психологът му се обаждаше, за да му помогне, или само за да му се извини, седеше в пълно мълчание и се маеше какво да отговори.