Горката, мина му през ума на Педер. Горкото, бедно момиче.
Млада медицинска сестра бдеше над нея. Лицето й изглеждаше сериозно. Педер предположи, че не само той се е ужасил от размера на причиненото насилие.
Някой се изкашля дискретно зад тях. Двамата се обърнаха бързо.
Мъж с гъста посивяла коса и черни мустаци, облечен в лекарска престилка, се появи на прага. Представи се като Морган Тюлин, лекаря на Моника.
— Педер Рюд — каза Педер и пое ръката му.
Той прецени ръкостискането като вдъхващо доверие. Стабилно. Стори му се, че и Алекс е на същото мнение.
— Не знам колко информация сте получили за състоянието й? — попита лекарят.
— Не много — призна Рехт и погледна крадешком към развалината в леглото.
— Добре — каза Морган Тюлин любезно, но делово, — тогава считам за мой дълг да ви информирам. Както сами виждате, тя все още е много изтощена. Ту се буди, ту заспива много неспокойно, а и трудно говори, когато направи опит. Цялата челюст е наранена, до тази сутрин езикът й беше толкова подут, че почти запълваше устната кухина.
Педер преглътна и лекарят продължи:
— Полицията вече идва заради побоя и се опита да я разпита кой й е причинил това, но тя не успя да даде свързан и разбираем отговор. Според мен все още е в шок, а и болкоуспокояващото, което й даваме, подсилва това състояние. Освен раните, които сами виждате, има и редица наранявания по ребрата. Не изглежда да е била подложена на сексуално насилие, но е лошо изгорена на много места по тялото.
— Изгорена? — проеча Педер.
Морган Тюлин кимна.
— С кибритени клечки е изгорена на двадесетина места, дори по вътрешната страна на бедрата и гърлото.
Стаята започна да се смалява, въздухът да се изчерпва и Педер поиска да се прибере у дома. Ентусиазмът му изведнъж се изпари. Изморен, полицаят втренчи поглед в някакво зелено растение, поставено до единствения прозорец на помещението.
— Ще останат само козметични белези, но не и такива, които да я болят, ако говорим обективно. За психически увреждания е все още рано да се говори, вероятно трябва да измине дълъг път, преди да се възстанови. Много дълъг.
Не мръдна ли цветето по някакъв странен начин? Нима полъх от отворения прозорец го духна така дискретно? Педер го следваше с поглед ту напред, ту назад, преди да се изкуши да се върне в действителността от настъпилата в стаята тишина. Защо лекарят спря да говори? Алекс се изкашля.
— Извинете — рече тихо той. — Извинете, просто толкова много неприятности през последните дни…
Гласът му звучеше странно. Какво точно каза?
Морган Тюлин го потупа по рамото. Алекс вдигна една вежда, но нищо не добави.
— Трябва да ви съобщя още нещо, сигурни ли сте, че имате сили да го чуете?
Педер толкова се смути, че му се прииска да се скрие зад проклетата саксия.
— Естествено, ще изслушам всичко, което имате да ни кажете — отвърна той, като направи опит да звучи авторитетно.
Морган Тюлин го погледна колебливо, но беше достатъчно милостив, за да си замълчи.
— Има и няколко стари рани — каза лекарят. — Едва ли е малтретирана за първи път.
— Нима?
— Не е, наистина не е. Рентгеновите снимки на повечето пръсти показват белези от зараснали от само себе си фрактури. И двете ръце са били чупени, има белези по ребрата, а и такива от предишни изгаряния. Преброихме почти около десетина, така че този път насилието е било значително по-голямо от предишното.
Двамата полицаи стояха и кимаха, когато Морган Тюлин приключи. Лекарят също кимна, за да отбележи края, а Педер му отвърна, за да покаже, че е разбрал всичко. Алекс пък вероятно поклати глава, защото и другите го бяха направили.
Тогава жената изведнъж се раздвижи.
Тя скимтеше тихо и направи опит да се изправи. Сестрата веднага се приближи и внимателно я върна обратно. Ако не мърдаше, щяха да вдигнат единия край на леглото и да я сложат да седне.
Педер се забърза, за да помогне. Не само заради леглото, а и заради повода да се приближи до жената. Видя, че тя едва си отваря очите, но въпреки това внимателно го следеше, като прекосява стаята и като помага да сгънат леглото.
Морган Тюлин се отдалечи с думите:
— В кабинета съм, ако имате още въпроси.