— Добре — каза той и погледна присъстващите.
Настроението му изведнъж помръкна. Алекс преглътна трудно. Многото нерви едва ли спомагаха за формулирането на гениални теории. Рехт хвърли поглед към Фредрика. Тя, разбира се, щеше да бъде изключение. Изглежда, можеше да мисли върху каквото и да било когато и да било, само да й кажеха, че е важно. А по-важно от това нямаше накъде.
После Алекс продължи на английски:
— Да приветстваме специално професор Роуланд с добре дошъл на тази среща — надяваше се да е прозвучал достатъчно формално. — Много се радваме, че е тук.
Професорът кимна снизходително и се усмихна под мустак.
Алекс трябваше да обсъди посещението с шефове си, преди да му разреши да присъства. Положението, без съмнение, беше отчайващо, но все пак не можеха да пренебрегнат правилата и разпоредбите за поверителност.
Надяваше се, че всички около масата са наясно с това, когато включи шрайбпроектора. Заедно с анализатора, чието име най-накрая беше научил — Мац, Алекс бе подготвил много нагледна картина на целия материал, известен досега на разследването, включително информацията, която Фредрика беше предала по телефона.
Рехт направи образцово експозе, като избягваше да поглежда към чуждестранния гост. Само предположи, че е по-забавно да се работи във ФБР, отколкото в стокхолмската полиция.
Сякаш прочел мислите му, професорът се обади спонтанно:
— Трябва да отбележа, че случаят е много интересен.
— Наистина ли? — попита Алекс и се почувства неочаквано поласкан.
— Да — отвърна професор Роуланд. — Но от вашата схема, за съжаление, се опасявам, че не разбирам точно с какво ви е необходима помощта ми. Какво не е ясно?
Алекс се втренчи в собственото си творение. Нямаше ли прекалено много неясноти?
— Съвсем очевидно е — без ни най-малко колебание, — че едно и също лице е отвлякло и убило двете момиченца — започна професорът. — Същевременно, ако жената, която сте идентифицирали в болницата, наистина е негов партньор, за което може би всички ще се съгласим след проведения разпит, то последният случай трябва да е само негово дело. Действал е без нея. Въпросът е дали нещо се е объркало в първия случай. Серийните убийци рядко започват кариерата си с извършването на две толкова тежки престъпления, които привличат такова внимание, в рамките само на няколко дни.
Професорът направи пауза, за да провери дали всички го разбраха и дали изобщо одобряваха това, че се изказваше.
Алекс наклони глава.
— Значи, според вас, професор Роуланд, това, че жената се е измъкнала от апартамента след побоя и е успяла да се добере до болницата, го е принудило да действа по-бързо?
— Напълно съм убеден — категоричен бе професорът. — Вероятно жертвата е била наказана за нехайното си отношение към част от плана за първото убийство. Причиненото насилие показва, че убиецът наистина е бил вбесен, див и необуздан, когато я е удрял. Реакцията му на свой ред намеква, че жената е пренебрегнала нещо, без да разбира огромното му значение за него, което е чисто символично.
Алекс седна и остави професора да води „представлението“.
— Трябва да си изясним нашата представа за дуото — продължи Стюарт Роуланд, като натъртваше на всяка сричка. — И двете жени, попаднали под властта на мъжа, са били слаби, в смисъл че са водили труден и уязвим живот, въпреки ранната си възраст. Вероятно той ги е привлякъл, защото мъже като него никога не са им обръщали внимание.
Мислите на Фредрика полетяха към разказа на бабата на Нора, Маргарета, за срещата на внучката й с онзи мъж; било като в приказката за Пепеляшка, но по-късно щяло да опропасти живота й.
— Почти сигурно си имате работа с много харизматичен и решителен тип — продължи професорът. — Възможно е да е бил военен. Важното е, че е добре образован. А и изглежда добре. Точно с това привлича тези изоставени момичета и ги кара да го боготворят до степен, до която са готови да направят всичко за него. Дори и да е психолог — и двете жени споменават, че така им е казал, — съвсем не се превръща в по-слаб актьор.
— Но първата жена го е напуснала — възрази Фредрика и отново се сети за Нора в Йоншьопинг. — Намерила е сили да се измъкне и да започне отначало.
— Така е — съгласи се професорът, — но не е била съвсем сама. Силната й баба я е подкрепяла. Убиецът със сигурност си е извлякъл поука от този първи път — ако изобщо е бил първи. Подходящата жена трябва да бъде слаба и напълно сама. Не трябва да има нито един влиятелен човек в живота й. Единствено той трябва да доминира над нея и да й диктува как да живее.