Професор Роуланд се размърда на твърдия стол. Личеше си, че обича да говори, и щом никой не го прекъсна, той продължи:
— Вярвал е, че има пълен контрол над последната жена, Йелена, но тя все пак е успяла да го изненада, като го изостави. Жената е важна за него както прагматично, така и ментално. Тя му се възхищава, подсилва представата му за себе си като за гений. И… — Професор Роуланд стана сериозен и размаха пръст. — И, скъпи приятели, той е гений. Нито една от жените не знае как се казва, къде живее, къде работи, дори каква кола има. Никога не са го наричали друго, освен мъжът. Може да бъде всеки. В най-добрия случай ще откриете пръстовите му отпечатъци в апартамента на пребитата жена, но не съм съвсем сигурен. С оглед на това, колко добър стратег изглежда, всъщност не бих се учудил, ако си е отрязал пръстите.
Разнесе се спонтанен шепот и Алекс нетърпеливо изшътка.
— Как така да ги е отрязал?
— О, не е трудно — усмихна се професор Роуланд. — Нито пък чак толкова необичайно. Много от търсещите убежище го правят, за да затруднят вземането на пръстови отпечатъци. Така могат да кандидатстват и в други страни, ако получат отказ от първата.
Настъпи тишина. Алекс се беше надявал, че точно пръстовите отпечатъци или пробите от ДНК от апартамента на жената ще разплетат случая, при условие че мъжът имаше съдебно минало. Рехт веднага се изправи.
— Почакайте малко, нима искате да кажете, че е осъждан?
— Ако не е, то вероятността да откриете пръстовите му отпечатъци в апартамента се увеличава — поясни професор Роуланд. — Ако обаче е осъждан, а аз предполагам, че е, бих се учудил много на несъобразителността му да остави конкретни следи.
Фредрика се замисли върху думите на професора, че извършителят сякаш е ускорил темпото на работа, след като жената се е измъкнала от апартамента.
— Можем ли да си направим извода, че ще изчезнат още деца? — сбърчи чело тя.
— Със сигурност — отвърна професор Роуланд. — Дори мисля, че можем да допуснем, че си е изготвил списък с деца за отвличане. Не изчаква с вземането на решения, а вече има ясна представа как да действа.
— Но как ги открива? — избухна Педер възмутен. — Как ги избира?
— Открива не децата — поясни професорът, — а майките им. Наказва тях, а децата са само средство. Отмъщава си заради някого другиго. Поставя нещата на мястото им.
— И все пак не отговорихте на въпроса — поколеба се Педер. — А и какво го кара да постъпва така?
— Не отговорих — съгласи се гостът, — или не отговорих съвсем точно. И двете жени са наказани по един и същ начин; отвлякъл е и е убил децата им, като ги е изхвърлил на познато за тях място. Значи можем да предположим, че имат подобни грехове. И отговорът на какво го кара да постъпва така, е отмъщението.
Професор Роуланд нагласи очилата си и прочете високо части от схемата на Алекс.
— Наказва жените, защото не обичат еднакво всички деца. Наказва ги, защото, ако не обичат всички деца, то не трябва да имат собствени. — Професорът сбърчи чело. — Трудно е да се узнае какво точно има предвид — въздъхна той. — Сякаш тези жени — напълно или отчасти несъзнателно — са причинили зло или на собствените си деца, или на нечии други. Още веднъж, не смятам, че самите жени си спомнят за деянията си. Със сигурност не са нарушили закона. Но не и според него.
— А жената в болницата? — вмъкна Фредрика.
Останалите я погледнаха и кимнаха одобрително.
Професорът разпери ръце.
— Думата, с която бележи децата — „нежелана“, — ясно разграничава темата, особено сега, когато ни е известно миналото на двете му последователки, но все пак не знаем точно в какво се цели и точно как се е срещнал с жените, загубили децата си. Знаем обаче, че трябва да е наясно с миналото им, защото и двете деца са изхвърлени на места, посетени от майките преди десетилетия.
Професор Роуланд отпи от изстиналото си кафе.
Фредрика попита нерешително:
— Местата, на които са открити децата, биха ли могли да имат нещо общо с така нареченото престъпление?
— Може би — отвърна професорът. — Но струва ми се, че първото изхвърляне не е било точно според представите на извършителя. Нали работите над хипотезата, че жената, която в момента се намира в болницата, е карала колата, докато мъжът е пътувал за Йоншьопинг, за да затвори устата на Нора. Това навярно е самата истина, ето защо не можем да заключим, че Лилиан наистина е открита така, както е планирал убиецът й. Той е възложил реализирането на важна част от плана на жената в болницата и затова за кратко е изгубил контрола върху ситуацията.