Алекс и Педер се спогледаха. По дяволите секретността, помисли си шефът.
— Първото дете е лежало по гръб — каза той. — Второто е открито в ембрионална поза.
— Наистина ли? Много интересно. Сигурно това е пропуснатият детайл, коствал толкова много на партньорката му.
— Но как подобна дреболия ще има толкова голямо значение? — попита Фредрика.
— Не трябва да забравяме, че независимо от острия ум и интелигентност на противника, той съвсем не е рационален. На вас и на мен хич не би ни пукало дали детето ще лежи по гръб, или пък ще е свито като зародиш, фокусът ни би попаднал върху това, да се отървем от тялото възможно най-дискретно. Но неговият фокус е друг. Той аранжира труповете, иска да разкаже нещо.
Отново настъпи тишина. Климатикът бръмчеше в единия ъгъл. Никой нищо не каза.
— Има две празнини в теорията ви — обобщи Роуланд. — Не знаете как убиецът е установил контакт с жените, но почти сигурно е станало много отдавна. Конкретната роля на избора на местата също е неясна, проучете по-отблизо дали жените са имали някаква особена връзка с тях, неизвестна досега. Не знаете и точно за какво ги наказва, но все пак е свързано с неспособността им да обичат еднакво всички деца. Поровете се в миналото им. Може да са работили с деца, да са били замесени в някакъв инцидент.
Алекс гледаше през прозореца. Нови облаци се стелеха над столицата.
— Имате посърнал вид — каза професор Роуланд и се усмихна. — Но вярвам, че много скоро ще намерите решението. Същевременно не забравяйте, че е логично да съществува причина точно той да се превърне в толкова болен човек. Когато го заловите, вероятно ще откриете, че е имал изключително тежко детство, без един или без двама родители.
Алекс се усмихна вяло.
— Само още нещо — бързо се намеси и Педер преди края на срещата. — С Нора се е запознал преди около седем години. Това означава ли, че е убивал и преди това? А защо му е отнело почти десет години, преди да си намери нова сподвижница?
Професор Роуланд го погледна.
— Отличен въпрос — каза бавно той. — Предлагам да започнете с него. Къде се е намирал в годините между първата и втората жена?
Срещата не продължи дълго, след като професор Стюарт Роуланд напусна Лейонкюлан, съпроводен до изхода от Елен. Всичките членове на разследващия екип: стари, нови и наети, седяха като на тръни около масата.
Фредрика се почувства така, сякаш гледа интересен филм, и с всяка фибра на тялото си предусещаше приближаването на развръзката, без да знае какъв ще бъде краят. Поканата на професор Роуланд беше чудесна идея. Не трябваше да забрави да поздрави Педер за инициативата.
За щастие стажантката забеляза, че всички в залата са еднакво въодушевени. Събирането на толкова много енергия в събота беше добър знак за разследването.
Алекс предложи да се концентрират върху две главни следи. С приоритет щяха да проучат бивши затворници, освободени през тази година или в началото на предишната. Шефът призна, че не знаеха точно какво търсят, но все пак съществуваха индикации поне за възрастта на извършителя, а вероятно беше и образован. Можеше да е психолог, както бе казал на Нора и Йелена. За да получат по-добра представа за точния период, се налагаше отново да разпитат Йелена Скорц за първата им среща. Трябваше да разберат и дали всичко е наред с ръцете и пръстите му.
Другата приоритетна следа беше миналото на Сара Себастиансон и на Магдалена Грегешдотер. Кога се бяха свързали с местата, на които децата им са открити мъртви?
Разпределението на задачите бе направено с две изречения: Педер щеше да се заеме с лицата, които отговаряха на критериите им и които бяха освободени наскоро. Фредрика щеше да проучи миналото на двете жени. Алекс сложи тежката си ръка върху рамото й.
— Наистина ще ни улесни, ако ти, която обичаш причинно-следствените връзки, откриеш такава между една баня в Брома и едно убито дете.
Докато Рехт говореше, очите му не спираха да мигат уморено.
Стажантката нямаше причина да бъде недоволна от поставената й задача. Напротив, харесваше й. Тя се усмихна малко тъжно, замислена върху думите на Алекс. „Ти, която обичаш причинно-следствените връзки…“. Беше се научила, че в подобни ситуации думите са излишни. По-добре беше да си мълчи.