Фредрика затвори очи и зарови глава в ръцете си.
Спешно отделение в град, който Сара Себастиансон е посетила преди петнадесет години.
Баня в къща, в която Магдалена Грегешдотер е живяла преди повече от двадесет години.
Фредрика си повтори няколко пъти думите. Спешно отделение в град, който…
Но се отказа и вместо това се облегна на стола. Имаше чувството, че я втресе. Нещо им убягваше. Нещо важно.
Думите на Алекс отново проечаха в главата й. Наистина ще ни улесни, ако… откриеш такава между една баня в Брома и едно убито дете.
После чу гласа на професор Роуланд. Значи можем да предположим, че са наказани за един и същ грях.
Една мисъл бавно започна да се оформя в главата й. Уплашена да не я забрави, Фредрика потърси лист и химикалка. Пулсът й щеше да изскочи, щом започна да пише.
Естествено.
Само трябваше да си поиграе с думите и те се нанизваха една след друга.
Общ знаменател за една баня в Брома и едно място в Норланд. Това беше казала с горчив смях, когато обаждането на Алекс я изкара на балкона на Маргарета Андершон в Умео. Тогава шефът й беше допълнил: нещо, свързано с опит за връзка между баня в Брома и спешно отделение в Умео.
Естествено. Чак сега Фредрика осъзна какво са пропуснали и не са проверили. Не Умео беше от значение в случая, а самото Спешно отделение.
Грешните въпроси получаваха безпогрешно грешен отговор. Второто дете бе открито в баня, затова изглеждаше странно първото наистина да е трябвало да лежи пред болница. Тогава бебето можеше да бъде оставено и на тротоара пред къщата, в която е открито. Следователно този, който беше изхвърлил Лилиан Себастиансон в Умео, бе допуснал повече от една грешка. И скъпо бе платил за това.
Фредрика почувства облекчение, когато пъзелът най-накрая беше нареден. Не децата бяха свързани с местата, на които бяха открити, а майките им. Значи Алекс беше сгрешил, когато я помоли да намери връзка между една баня в Брома и едно убито дете. Имаше право обаче преди това: съществуваше връзка между банята в Брома и жената, живяла по-рано в този дом. По подобен начин трябваше да има връзка между университетската болница в Умео и…
Фредрика вече беше протегнала ръка към телефонната слушалка, преди да довърши мисълта си. Само трябваше да поговори с още един човек, за да си изясни какво действително е задържало Сара Себастиансон в Умео през онова толкова далечно лято.
В събота вечер Педер все още киснеше в службата. Лято и облачно време. Хладно и влажно. И всичко с главата надолу.
Той отново усети как се лута между крайности. Не беше говорил с Юлва през целия ден и сега се тревожеше, че не изпитва никакви угризения. Беше започнал деня с чувството за безполезност и непродуктивност в работата, но изведнъж му се стори, че кариерата му на практика се изкачваше към върха си. Поканата на американския професор беше направо изстрел в целта. Преди всичко за разследването, но и за самия него. Педер се чувстваше пълноценен, зареден.
Колата му почти сама стигна до Каролинска. Този път Рюд не предупреди за посещението си. Ако не го приемеха сега, щеше да се върне на следващия ден.
Опита се да съжали Йелена Скорц, сполетяна от толкова много нещастия през относително краткия се живот. Но същевременно непоколебимо вярваше в така наречената свободна воля. Това, че е живяла ужасно, нямаше никакво значение, дори и гадното детство имаше давност. Но позволеше ли си човек да се отдаде на лудости като убийството на деца, и пет пари не струваше в очите на Педер. Йелена не правеше изключение. Дори напротив: мрачният и гневен поглед, изписан на обезобразеното й лице, когато обясняваше защо жените трябва да бъдат наказани, се беше запечатил в паметта му.
Знаела е какво върши, когато е спряла Сара във Флемингсберг, ядосано си помисли Педер. Дяволски добре е знаела.
И все пак полицаят омекна, когато стигна до болницата и я видя. Определено не одобряваше и подобно насилие.
Медицинска сестра стоеше отстрани и помагаше на Йелена да пие със сламка. Жената подскочи, щом го чу зад гърба си.
— Как ме изплашихте — каза тя и се засмя, когато видя легитимацията му.
Не беше медицинската сестра от сутринта.