Изведнъж сърцето на Фредрика заби двойно по-бързо.
— Може да говорите и с мен — повиши глас тя. — Точно аз ви търсих.
Беше искрено благодарна, че Алекс е зает, защото разговорът изобщо не го касаеше.
— Всъщност — поколеба се Соня Лундин — подобни данни са защитени от наредби за поверителност.
— Да, естествено — бързо отвърна Фредрика.
— Но с оглед на характера на престъплението, а и на не чак толкова специфичното ви запитване, не виждам никаква причина да не ви отговоря — заключи лекарката решително.
Фредрика затаи дъх.
— Епикризата на лицето, за което питате, е при нас — продължи Соня Лундин.
Фредрика примигна. Това го знаеше.
— Можете ли да ми съобщите някаква дата? — попита бавно тя, като се опасяваше да не прекрачи границата, искайки прекалено много информация.
Соня Лундин помълча за миг.
— Двадесет и девети юли хиляда деветстотин осемдесет и девета година — отвърна тя. — Пациентката е била изписана на същия ден. Но за съжаление не мога да ви кажа защо е била тук, освен ако…
Фредрика я прекъсна:
— Засега не ми е необходима повече информация. Много ви благодаря за помощта.
Започна да се свечерява. Небето изглеждаше почти като есенно, когато слънцето се скри зад облаците. Така и нямаше да стане лято. Очите на Алекс отново си почиваха от гледката през прозореца. Вечерта му се струваше по-различна. По-вълнуваща.
Педер нахлу в кабинета му и прекъсна прекрасната му замечтаност. Алекс се усмихна. Докато Фредрика непрекъснато се измъкваше, предприемайки малки пътувания, и драматично поднасяше разкритията си на оперативките, то Педер редовно докладваше какво е направил и докъде е стигнал.
— Познавали са се от Нова година — заяви той и потъна, без покана, в креслото за гости на Алекс.
— Кои?
— Йелена и така нареченият мъж.
— И от къде знаеш?
Педер леко се протегна.
— Нали казах, че ще отида до Каролинска — почти се сопна той. Алекс не отговори и Рюд продължи: — Взел я е от улицата, била е проститутка.
Шефът му въздъхна и си подпря с ръка брадичката.
— Не беше ли и другото момиче такова? Онова, убитото в Йоншьопинг? — попита Педер.
Алекс сбърчи чело.
— Не мисля — поколеба се той. — Попитай Фредрика, но не мисля. Движела се е обаче в подобна среда, така че сигурно пак са се срещнали на улицата.
Педер разпери ръце.
— А къде другаде — каза той. — Какво би правила на улицата, ако не е проституирала?
— Хм, откъде да знам — намръщи се Алекс. — Баба й твърди така. Ако е искала да поукраси истината, никой не би могъл да й забрани. Но може и да е била права. В регистрите ни няма Нора, която да се свързва с проституция.
— Как обаче се вписва тя във всичко това? — попита Педер. — Не разбирам защо той, по средата на един критичен етап, тръгва за Йоншьопинг, за да убие бившето си гадже.
— Бивше гадже, което някога, преди много години, е посветил в плановете си — напомни му Алекс.
— Сигурно — съгласи се Педер. — Сигурно. И все пак… Кой, мамка му, би го сметнал за нужно?
— Прав си, но предлагам да не го обсъждаме в момента — категоричен бе Алекс. — Говорих с полицията в Йоншьопинг. Не са открили нито една следа от извършителя, освен стъпката от обувка „Еко“. Това няма да ни доведе доникъде.
— Не предполагахме ли в един момент, че той може би знае докъде сме стигнали с разследването? — започна Педер.
— Случайни съвпадения, може би — прекъсна го Алекс. — Тогава и ние самите не знаехме, че жената се е обадила и е съобщила за него.
Педер мълчеше. След малко каза:
— Нищо няма да открият, защото е изгорил пръстите си.
Алекс се ококори насреща му.
— Шегуваш ли се?
Педер поклати глава.
— О, господи! — простена Рехт. — Що за откачалка е този?
Педер бързо отвърна:
— Да не би да е сводник?
Алекс се спря.
— Сводник ли?
— Така среща момичетата си.
Шефът наклони глава.
— Предположението ти не е за подценяване — каза бавно той. — Ама никак. А и сводниците, както знаем, имат различен произход.
— Просто ще съсредоточа усилията си в тази посока — заяви Педер.