Опита се да поработи. Все още чакаше справката за Педер. След малко пак набра домашния номер. И пак никой не вдигна. Звънна на мобилните телефони и на двамата, но същата работа.
Елен седеше мълчалива зад бюрото си. Безпокоеше се за децата. Безпокоеше се, че Карл не се обаждаше. Погледна цветята пред себе си.
Замисли се за нещата, които си бяха доверили. Спомни си, че й каза колко много държи на нея; че тя му дава всичко, от „което се нуждае“.
Чак тогава осъзна как стояха нещата. Изведнъж се изпариха и безпокойство, и раздразнение; Елен изпадна в пълен ужас.
Алекс Рехт едва успя да затвори слушалката, преди Педер и Фредрика да прекрачат прага на стаята му и да застанат пред бюрото. Като двама ученици. Не успя да сдържи усмивката си.
— Предполагам, че сте чули добрите новини?
Педер и Фредрика се спогледаха.
— Че сме го задържали? — поясни шефът.
И двамата се ококориха насреща му.
— Но как е възможно? — възкликна Фредрика.
— Много лесно — отвърна любезно Алекс. — Опитал се е да лети за Тайланд от Копенхаген, но е бил спрян от Паспортния контрол. Едва успяхме с помощта на Интерпол да блокираме паспорта му.
— Извинявай, но за кого говориш? — попита Педер объркано.
Алекс сбърчи чело.
— За Габриел Себастиансон, за кого другиго?
Фредрика изпусна тежка въздишка, преди да се наложи да седне на стола за посетители.
— Помислихме си, че имаш предвид убиеца на Лилиан и Натали — каза тя тихо.
— Не, съвсем не — подразни се Алекс. — Него дори не сме го идентифицирали.
Двамата пак насочиха поглед един към друг.
— Напротив, може и да сме — възрази Педер.
Алекс му махна да седне. Фредрика тъкмо се канеше да каже нещо, когато Елен връхлетя в стаята.
— Извинете — каза тя със сподавен глас, — но трябва за малко да си отида до вкъщи. Няма да се бавя.
— Случило ли се е нещо? — попита загрижено Алекс. — Наистина си ни нужна тук сега…
— Да, знам — въздъхна Елен, — но децата не отговарят на нито един телефон, а не остават често сами вкъщи. Обадих се и на баща им, на приятели, с които е възможно да са. Никой не ги е виждал. Отивам само да се уверя, че всичко е наред. И добре да поиздърпам ушите им, задето не отговарят на притеснената си майка.
— Добре, но побързай — каза Алекс.
И той самият беше отглеждал деца. На мястото на Елен щеше да постъпи по същия начин. И без съмнение щеше да им издърпа ушите. Ама хубавичко.
— Кажи им, че следващия път ще изпратиш мен — провикна се той след нея.
После отново насочи вниманието си към Фредрика и Педер.
— Мислим, че е психолог, точно както е казал на Нора и Йелена — започна стажантката с очи, искрящи от нетърпение.
— И смятаме, че в качеството си на психолог се е срещнал със Сара и Магдалена — продължи Педер.
Алекс се надяваше да спрат да се изчакват. Това би го объркало.
— Всъщност е доста обичайно да предложат на жените, направили аборт, разговор с психолог — поясни Фредрика. — А и в картоните на двете е отбелязано, че са го приели.
Педер заразгръща листовете, които държеше в ръката си.
— В картона на Магдалена Грегешдотер е отбелязано, че е разговаряла със студент по психология, стажувал в болница „Сьодер“. Поради травмата, причинена от неуспешния аборт, по-късно е разговаряла и с истински психолог. Но в началото, когато са сметнали, че абортът е направен добре, е разговаряла с момче, което все още е било без диплома. Казвало се Давид Стенман.
Алекс сбърчи чело. Давид?
— Сара Себастиансон е направила аборт няколко години по-късно в Умео. И тя е разговаряла с някого във връзка с манипулацията — посочи Фредрика. — Според картона е бил психолог, но за съжаление не е записано име, само два инициала: ДС. Обадих се в болницата в Умео и получих потвърждение, че лицето е същото.
Алекс гледаше ту към единия, ту към другия.
— Елен успя ли да ти даде списък с интересни лица в собствените ни регистри? — попита той Педер.
— Не. Междувременно го потърсихме в гражданския регистър, но не открихме никакъв Давид Стенман.
— Затова пък се натъкнахме на нещо в криминалния — вмъкна Фредрика. — Изпратиха ни по факс копие от досието му. Осъден е на психиатрично лечение в началото на двехилядната година за умишлен палеж, пуснали са го тази есен. Взети са под внимание смекчаващи вината обстоятелства: загиналата в пожара е била баба му, при която очевидно е израснал при отвратителни условия. Например, горяла го е с кибритени клечки за наказание, когато е бил непослушен.