— И сега той наказва други по същия начин — вметна Алекс тихо.
— Да — отвърна Педер. — Има доста интересни подробности. Например, никой не е искал той изобщо да се ражда. Майка му е била наркоманка и самата тя се е опитала да направи аборт с игла за плетене.
— Оттам и омразата му към жените, които си позволяват да избират, и по този начин, в очите на нашия убиец, съгрешават — бавно заключи Алекс и се наведе над бюрото. — Щом сте го открили в криминалния регистър, трябва да сте разбрали и ЕГН-то му? Може би е сменил името си?
— Точно това е направил, когато са го пуснали — намеси се Фредрика и сложи разпечатка от компютър върху бюрото на шефа си. — Сменил го е с Арон Стейн. В регистъра е посочен адрес в Мидсомаркрансен. А ето и негова стара паспортна снимка. — Фредрика сложи още един лист пред Алекс.
Той почувства как сърцето му заби по-учестено, когато съзря на снимката един доста стилен мъж.
— Какво ще кажеш? — попита Педер с леко безпокойство.
— Мамка му, май сме открили извършителя, какво друго да кажа? — отвърна Алекс мрачно. После допря дланите си една в друга. — Добре — рече решително той. — Добре. Предлагам да продължим в същия дух. Педер получава задачата да се свърже с колегите от патрула. Искам незабавно да отидем на адреса и да го арестуваме. Дано да имаме късмет да не е разбрал, че сме го надушили, и да се е покрил. — Алекс се изкашля и продължи:
— Погрижете се да откриете цялата достъпна информация за него в неделя. Свържете се пак с Магдалена Грегешдотер и Сара Себастиансон, ако е необходимо. Попитайте ги дали си го спомнят. Трябва да бъдем крайно предпазливи. Да избегнем всякакви дупки в разследването. Трябва да проследим всяка негова крачка, откакто е на свобода. И да не забравите светкавично да докладвате на прокурора. Намерете горкия дежурен днес. Чака го доста работа. И прегледайте списъка, който ще получите от Елен по-късно. Искам да изключим възможността, че има друг в нашите архиви.
Фредрика и Педер кимаха нетърпеливо, и двамата кипящи от ентусиазъм. Дори стажантката направи впечатление, че е развълнувана.
— Потърсихме и се свързахме с лицето му за контакт в психиатрията — каза тя. — Приятелят ни Арон Стейн се е държал безупречно след изписването, дори е успял да си намери работа. Във фирма за почистване. Не бих се учудила, ако същата фирма случайно е обслужвала някоя болница през последната половин година. В такъв случай ще знаем как се е добрал до лекарствата и хирургическите ръкавици. — Фредрика се усмихваше, докато говореше. Гласът й беше напрегнат, жестовете на тялото — енергични.
Носи го в себе си, помисли си Алекс. Не бях прав. А и тя. Лъже себе си, като казва, че й липсва хъс.
Бързи стъпки в коридора ги прекъснаха. Елен мина покрай кабинета на Алекс и пъхна зачервеното си лице в отвора на вратата.
— Аз съм пълно ку-ку — въздъхна тя. — Забравих ключовете за колата.
Спря, когато видя развеселените им физиономии.
— Случило ли се е нещо?
Въпросът й предизвика всеобщ смях. От облекчение, констатира Алекс.
— Всъщност мислим, че е в ръцете ни, Елен — каза той и се усмихна.
— Напълно ли сте сигурни? — прошепна тя и пребледня.
— Хмм — поколеба се Алекс, — не сто процента, но поне, доколкото е възможно на този етап, да.
Подаде й листа с разпечатана паспортна снимка.
— Да ти представя… — започна той, но млъкна. — Как му беше името? — попита раздразнено.
Фредрика и Педер се подсмихнаха.
— Ако не слушаш какво ти говорим, ще си потърсим друг шеф — въздъхна Педер и драматично размаха ръце.
Никой не видя реакцията на Елен, която направи две крачки към бюрото и се взря в мъжа на снимката. Никой не забеляза как бузите й поруменяха и как се опита да прикрие сълзите, които замъглиха погледа й. Но всички я чуха, когато прошепна:
— Благодаря ти, мили, мили боже.
Настана пълна тишина.
Тя насочи треперещ пръст към снимката.
— Известно време си мислех… Мислех, че може би е той, когото аз… — Засмя се. — Какво ли не му хрумва на човек — подсмръкна тя и се усмихна между сълзите.
Изведнъж мобилният й телефон звънна. Синът й говореше бързо и припряно.