Педер се облегна на стола зад бюрото си и въздъхна отчаяно. И нощта не беше преминала кой знае колко забавно. Прибра се към десет, макар да си бе казал, че ще се прибере по-рано; Юлва седеше на кухненската маса и пиеше чай. Тя стоеше вкъщи по цял ден, но Педер все я заварваше седнала и изморена. Незнайно защо, това го подразни, трябваше да се овладее, за да не каже нещо грубо и злонамерено. Заповтаря си същата мантра, която непрестанно се въртеше в главата му през последните десет–единадесет месеца:
Тя е уморена и болна. И такава ще си остане. Ако сме спокойни и предпазливи, може би ще се подобри. Всичко може да се промени единствено към добро.
Само преди почти година Педер се числеше към онези, които истински се наслаждаваха на живота си — във всяко едно отношение. Според него друго не можеше и да бъде, ако човек се радваше на добро здраве и беше доволен от всекидневието си. Ходенето на работа му доставяше удоволствие. Нямаше повод да се оплаква, кариерата му най-сетне бе започнала да се раздвижва, с Юлва се разбираше прекрасно, стопляше го мисълта за семейството, което бяха на път да създадат. Беше чисто и просто един уверен, обикновен, позитивен и хармоничен човек. Щастлив и себераздаващ се. Поне за такъв се смяташе той самият.
Обратът настъпи с раждането на близнаците — две момченца. Животът такъв, какъвто го познаваше Педер, изчезна и никога повече не се върна. Децата веднага бяха сложени в кувьоз, а Юлва потъна в непрогледен мрак, наричан родилна депресия. Битието на Педер се промени: изпълни се с тревога и безпокойство, с лекарства и продължителни болнични, с постоянни разговори с майка му все по-често да наглежда децата. При това се налагаше да оцелее в това безкрайно тъжно всекидневие с пълната липса на секс. Рюд чувстваше инстинктивно, че нито се е молил, нито заслужаваше подобно съществование.
— Юлва е толкова депресирана, че не изпитва нужда за физически контакт с теб — меко му обясни възрастният лекар. — Трябва да проявиш търпение.
И той наистина го прояви. Опитваше се да мисли, че жена му е безнадеждно болна, почти както мислеше за Джими и невъзможността да се подобри. Педер и майка му, която не биваше да бъде забравяна, въртяха цялата къща. Юлва проспа септември, октомври и ноември. Плака през целия декември, освен на Бъдни вечер, когато се беше стегнала заради семейството. През януари се чувстваше малко по-добре, но той трябваше да продължава да бъде търпелив. През февруари депресията пак я налегна и остана тъжна до края му. През март отново се пооправи, но тогава вече беше прекалено късно.
Сьодермалмската полиция, към която Педер се числеше по онова време, организира голямо пролетно тържество и той прекара половината нощ в прегръдките на колежката си Пиа Нурд.
Чудесно облекчение. Изправящо косата от грях. Вбесяващо непростимо. И все пак — в света на Педер — напълно разбираемо.
По-късно се разкайваше жестоко. Но постепенно, в такт с подобряването на Юлва и нарастването на деня, той започна да си прощава. Заслужил беше малка физическа наслада там и тогава след кошмарния период, който беше преживял. Доста солидарни колеги, които знаеха тайната му, го подкрепяха. Намираха го за естествено да изневерява. Не прекалено често, но понякога. Съжаляваха го и му отреждаха по-добра съдба. Та той, мамка му, нямаше още тридесет и пет години. Срещна се с Пиа още няколко пъти. Но белята вече беше станала.
Меракът му обаче рязко сепна, когато тя му зададе въпроса дали смята да напусне Юлва. Нима беше напълно луда? Да напусне Юлва заради някаква си разгонена колежка? Пиа очевидно не разбираше какво е важно в живота, мислеше си той, и я разкара с едно съобщение по телефона.
Малко след това получи повишение, напусна патрулната полиция и стана криминален инспектор доста преди много други. Включиха го в почти легендарния екип на Алекс Рехт и Педер напълно потъна в новата си служба. Вкъщи Юлва, за негова неприкрита радост, започна да говори за живота, който ги очакваше през есента, когато той щеше да си вземе отпуск по бащинство, а децата по-късно щяха да тръгнат на детска градина. Дори всички заедно прекараха последната седмица на май в Майорка. Там той се люби с Юлва за първи път от десет месеца, а после нещата бавно започнаха да се връщат към нормалното им състояние. Или поне нормалното за Педер.
— Само не бързай — предупреждаваше го майка му. — Юлва е все още уязвима.