Всъщност искаше му се да я поправи, че жена му се намираше все още на границата на неузнаваемостта, но седмицата в Майорка му вдъхна нова надежда. Юлва бавно започна да разкрива познатите му страни. Ако й разкажеше за Пиа Нурд, всичко щеше да рухне отново, разсъждаваше Педер. Пък и не заслужаваше ли и той малко да се позабавлява.
Сега вече беше краят на юли. Два месеца след Майорка. Педер все още пазеше телефона на Пиа, в случай че отново залинееше. Надяваше се да не му се налага да го използва, но човек никога не знаеше.
На моменти просто не можеше да приеме кризата в живота си и тогава чашата преливаше. Вечерта, когато прави секс с Пиа, се чувстваше точно по същия начин. Проблемите обаче не стихваха, дори в онази нощ беше възникнал още един.
— Досега ли работи? — попита го Юлва.
Педер изтръпна. Какво чуваха ушите му? Нима това беше обвинение?
— Да, едно дете е изчезнало.
— Видях — продължи жена му, като вдигна поглед от чашата за чай. — Не знаех, че си зает с този случай.
Той си взе бира от хладилника и чаша от шкафа.
— Детето изчезна този следобед и оттогава участвам в разследването. Затова научаваш точно сега.
Студената бира охлади дланта му, когато Педер напълни чашата.
— Можеше да се обадиш — не се отказваше Юлва.
Той се ядоса.
— Но аз се обадих — процеди й през зъби и отпи една глътка.
— Да, в шест — рече уморено жена му. — И каза, че ще закъснееш, но най-много до осем. А сега вече е десет. Не разбираш ли, че се притесних?
— Не мислех, че те интересува къде съм — сухо отвърна той и съжали в същата секунда.
Понякога, когато беше изморен, изръсваше някоя подобна глупост. Засече погледа на Юлва над бирената чаша и забеляза сълзите, напиращи в очите й. Тя стана и излезе от кухнята.
— Юлва, за бога, извинявай — извика след нея Педер.
Извини й се тихо, за да не събуди децата; трябваше да й върне доброто настроение. Винаги се налагаше да задоволява нечии чужди капризи пред своите.
Сега седеше зад бюрото, разяждан от тревога и гузна съвест. Честно казано, когато се прибра, Педер изобщо не разбра какво чак толкова лошо се е случило. Та нали й се обади. Не позвъни отново само защото не искаше да събуди децата. Или поне се опитваше да се убеди, че точно това е причината.
Нощта премина ужасно. Момчетата се събудиха, плакаха и най-накрая се укротиха на спалнята между родителите си. Единият заспа в прегръдката на Педер. Сякаш така се поуспокои.
Докато шофираше към къщи снощи, той се надяваше Юлва да е будна и да желае секс. Сега всичко му се струваше толкова наивно. Случи й се един-единствен път след почивката в Майорка. Едва ли можеше да го сподели с най-близките си приятели в сауната след тренировката по хокей с топка в четвъртъците.
Мамка му, колко унизително, мислеше си Педер. Да не прави секс със собствената си съпруга.
Но унижението беше само в главата му, със сигурност.
Юлва беше най-жизнерадостният човек, когато се срещнаха преди шест години. Тогава за нищо на света не можеше да си представи, че един ден щеше да я мами. Едва ли обаче ставаше дума за предателство, когато въпросният човек не желаеше секс почти една година. Една година беше много дълго време в представите на Педер.
Юлва, Юлва, къде изчезна, по дяволите?
Номерът на Пиа Нурд тръпнеше в телефона му.
Тя със сигурност щеше да поиска да се срещнат, ако само се обадеше и звучеше наистина приятно, а и се разкаеше, че са скъсали. Педер се поизправи на стола. Наложеното му въздържание го влудяваше, говореше си наум. Ставаше безразсъден и обезсърчен. Щеше да работи по-добре, ако се разсееше малко.
Непохватно извади телефона. Изчака няколко сигнала, докато тя отговори.
— Ало.
Дрезгав глас, топли спомени. Безумни спомени. Педер рязко затвори телефона. Преглътна с усилие и прокара пръсти през косата си. Трябваше да се стегне. Не беше най-подходящият момент отново да загуби почва под краката си. Просто не биваше да го прави. Вместо това реши да се обади на Джими, за да провери как се чувства той.
В този момент Елен, асистентката, подаде глава през вратата.
— Алекс се обади и каза да се погрижиш снимката на момичето да стигне до медиите за разпространение. Така и не са я получили вчера.
Педер веднага се изправи.
— Разбира се, няма проблем.