— Ако знаете къде се намира, в момента ви се удава добър случай да го кажете — добави Фредрика тихо, но ясно.
Теодора бавно поклати глава.
— Не — проговори най-сетне толкова недоловимо, че полицайката едва я разбра, — не знам къде е. Единственото, което знам, е, че трябваше да бъде в командировка вчера. Каза ми го по телефона в понеделник. Говорихме, че ще дойдат с Лилиан на вечеря, когато Сара се върне от едно от всичките пътувания, на които заставяше бедното дете да я придружава.
Фредрика я наблюдаваше.
— Разбирам — каза и също се наведе над масата. — Проблемът е — поясни и леко се усмихна тя, — че според работодателя на Габриел, той е в отпуск от понеделник.
Почувства ускорения ритъм на сърцето си, когато видя Теодора да пребледнява.
— И затова не спираме да се чудим защо е излъгал собствената си майка — продължи тя с мек глас. После малко се понапери. — Нима има още нещо, което искате да ми кажете?
Теодора остана безмълвна доста дълго. После рече:
— Габриел няма навик да лъже. Отказвам да нарека думите му лъжа, докато той сам не признае, че е точно така.
Старицата стисна устни и бавно си възвърна цвета на лицето. После се облещи към Фредрика.
— Разследвате ли по този начин и майката на Лилиан? — попита тя и присви очи.
— При подобен род обстоятелства разследваме всички в непосредствена близост с детето — лаконично отвърна полицайката.
Теодора сключи пръсти пред себе си на масата и се усмихна ехидно и надменно.
— Скъпа моя — рече важно тя, — би било голям пропуск, ако не разгледате добрата Сара под лупа.
Фредрика се протегна.
— Както казах, разследваме всички, които…
Старицата вдигна ръка и я прекъсна:
— Повярвайте ми, вие и колегите ви ще спестите много време, ако се концентрирате повече върху познатите на Сара, които влизат и излизат от апартамента когато им хрумне.
Фредрика мълчеше и тя продължи:
— Може би не знаете, но ми се ще да твърдя, че Габриел беше повече от търпелив във връзката си със Сара.
Жената издаде такъв звук с езика си, който Фредрика никога не би могла да повтори, дори и да искаше.
— Беше подложен на истинско унижение — продължи старата буржоазка и за учудване на гостенката едва сдържа сълзите си.
Погледна през прозореца към мрачното небе и набързо изтри крайчетата на очите си. Когато отново вдигна лице към Фредрика, беше позеленяла от яд:
— Тя и ужасните й лъжи. Сякаш Габриел не страда достатъчно, та се опитва да доопропасти живота му, като го обвинява във физически тормоз.
После Теодора се засмя толкова неочаквано и пискливо, че Фредрика трепна.
— Ако това не е злоба, тогава кажете ми вие какво е?
Полицайката притихнала гледаше театъра на възрастната жена, или както там можеше да се определи поведението й.
— Знаехте ли, че Сара е имала добре документирани физически наранявания в случаите, когато е алармирала полицията за побой от страна на сина ви?
Теодора спря, преди да продължи със следващата тирада.
— Естествено, че знаех — отвърна тя и се втренчи във Фредрика, сякаш въпросът й беше ненужен и неуместен. — Някой от другите й ухажори вероятно е изгубил търпение.
После се протегна през масата и взе чашката с кафето, което полицайката едва беше опитала.
— Чакат ме и други занимания, както навярно разбирате — започна да се извинява Теодора. — Така че, ако нямате други въпроси…?
Фредрика бързо извади визитната си картичка от вътрешния джоб и я остави на масата.
— Можете да се свържете с мен по всяко време — каза уверено тя.
Теодора кимна безмълвно, но и двете знаеха, че никога нямаше да го направи.
Когато отново се озоваха в мрачното антре, Фредрика попита:
— Габриел държи ли някоя своя вещ тук?
Теодора отново стисна устни.
— Естествено. Този дом е и негов. Има собствена стая на горния етаж. — Старицата продължи, преди Фредрика да каже каквото и да било: — Ако нямате разрешение за обиск, ще ви помоля незабавно да напуснете.
Фредрика й благодари набързо. Едва когато застана на стълбите и Теодора затвори вратата след нея, се сети какво беше забравила да попита: